Лорд Мистерия

- Глава 34 -

Времето им напредваше с всяка изминала секунда. Започна да се притеснява какво ли се случваше в имението в момента и дали плана им работеше. Размърда нервно крака върху мекия келим под себе си и започна да си потропва с пръсти по колената. Не я чуха, но от време на време я поглеждаха с очи.

Катрин Блувър обикаляше в кръг масата и отговаряше на последните въпроси на представителите. Оказа се, че бяха доста, а отговорите на жената бяха достатъчно дълги и изчерпателни. Някои от тях трябваше да ги обясни и Юклиуд, защото Катрин нямаше да знае какво бяха намерили в лабораторията. Представителите бяха видимо отвратени и бесни.

Всичко заглъхна, когато Виола се изправи в цял ръст. От нея изблекна бяла светлина и тя изчезна, оставайки бели прашинки във въздуха като следа от присъствието ѝ. Какво се случваше?

- Представител Евъруайт беше духом тук и използва заклинание за случая. - Блувър се поколеба. - Трябва да побързаме!

- Тя искаше да ни предупреди, но връзката се прекъсна. - извика жената с розовата коса от фамилията Хаясент.

- Къде се намира в момента? - попита мъжа с оранжевата и погледна не Катрин, а Юклиуд.

- В имението на Евъруайт в Хевънтаун. - пръстите ѝ спряха като заковани и тя ги отпусна върху краката си. - Всички в момента са там.

- Как ще стигнем толкова бързо, освен ако не сме призовани? - изправи се Дафъдъл и се наклони към Катрин, която беше застанала зад него.

- Ще се... - но не успя да довърши изречението си.

През вратата минаха три фигури, облечени в дълги златни роби и вдигнаха ръце напред. Трябваше да коленичат пред тях, но никой не го направи. Това бяха Старейшините. Всички вече знаеха истината. Лицата им се се виждаха зад маските, а качулките върху главите им скриваха цветовете на косите им.

- Свалете качулките и маските си! - нареди мъжът със зелената коса с вдигната ръка напред. - Вие ли сте истинските Старейшини или сте марионетки на Лавендър?!

Представителите вдигнаха ръце срещу тях, но трите фигури продължиха да стоят на местата си без да помръдват. Накрая отпуснаха ръце и Юклиуд видя, че щяха да изчезнат. Затича се напред и вдигна качулката на единия и маската му. Пред нея стоеше човек с лилави символи написани върху лицето му. Не бяха написани, а бяха белези. Той изкрещя и избухна в пламъци, след което стана на пепел. Другите двама започнаха да изчезват все по-бързо и по-бързо, когато видя и техните лица. Блувър и Дафъдъл махнаха маските от лицата им преди да изчезнат. Двама от тях бяха обикновени хора, а този в средата беше Лавендър.

- Предишният представител Вермон Лавендър. - ахнаха всички. - Мислехме, че е мъртъв.

Сега вече беше, но преди това беше станал поредната кукла на конци на тримата Лавендър.

~☆~

Блувър я телепортира обратно в Хевънтаун. Представителите трябваше да свършат още една работа преди да дойдат в имението.

Но тя не беше пред него.

Лабораторията беше изгасила своите светлини. Сега приличаше повече на изоставена от скоро сграда, отколкото все още обитавана от Качулките. Погледът на момичето обаче се насочи към отворения прозорец. Оливър я видя и направи знак. Беше в капан. Марик ги беше излъгал, но тя не се изненада. Разбираше, че щеше. Защо изобщо му повярваха?

Затича се към предната врата и я отвори лесно. Лавандулите я посрещнаха в градината на лабораторията и закритата пътека се разтвори пред нея. Те се развяха бурно и се наклониха на една страна. Надолу. Сочеха с върховете си долната част на сградата.

" Подземията. "

Тя изтича към вратата и я отвори веднага. Лавандулите се върнаха в началното си положение и покриха отново пътеката.