Разхвърляната му стая сега не беше отрупана само с книги и дневници, а ризи и панталони. Също като миналата седмица, сега си търсеше подходящи дрехи, а това винаги се оказваше трудна задача. Ако отиде с всекидневните си дрехи, ще спечели само намръщеното изражение на баща си, подигравателната усмивка на Силаена и ужасното кикотене на Марик. Как ли щяха да реагират и Евъруайт?
Рахвърля целия сандък, но не си избра нищо прилично. Ако реши да попита, това само ще му довлече неприятности. Затова се изправи отново на крака и огледа дрехите разпръснати из помещението. Прекалено кичозни, силно намачкани, видимо изцапани, разкъсани със стърчащи конци и една единствена бяла, която стоеше изцапана с шоколад и сладко. Това си беше същинска трагедия! Трябваше да помоли Марик за съвет по някакъв начин.
На вратата се почука и момчето прескочи една купчина книги и бележки, като придърпа мантията си. В коридора стоеше една Качулка, което учуди Оливър. Баща му пращаше хората си сега, за да го извикат?
- Колко е часът?!
Заопипа джобовете на панталона си и накрая извади един верижен сребрист часовник, като видя, че закъснява за тръгването. Щяха да го убият! Най-вероятно седяха на изхода и затова директорът бе изпратил Качулката. Оливър грабна жакета, който носи на партито на онова момиче и свали мантията си бързо. Какви виканици го очакваха долу!
Отвори вратата и Качулката се размърда, посочвайки му коридора водещ към стълбите. Време беше да тръгва. Затвори вратата след себе си и тръгна след човека на баща му. На ум започна да ругае. Изобщо не си прецени времето и го хвана яд за това. Как може да се разсее по такъв начин?
- Най-сетне реши да се появиш! Защо се забави толкова дълго време?! - директорът огледа облеклото му и въздиша тежко. - Наистина си се постарал.
Подкани Марик и Оливър да го последват, като излязоха през предната порта и продължиха по улицата. Залезът се виждаше напред и подразни очите на момчето. Отвърна глава на другата страна и погледна къщите на хората, живеещи в тях. Едно дете го забеляза и отмести поглед веднага, като изтича през вратата. Отвътре се чуха писъци и видя, че то дърпаше майка си навън.
Марик го побутна и той се обърна към него. Дългата му коса бе вързана, а палтото, което носеше само за специални случаи, стоеше разкопчано и се развя на лекия вятър. Зелените очи го наблюдаваха, а Оливър го следеше с неговите. Какво искаше сега?
BINABASA MO ANG
Лорд Мистерия
Fantasy~ Продължението на "Принц Кошмар" ~ Всичко изглеждаше наред, но в дейтвителност нещата бяха извън контрол. Лабораторията подсилваше защитата си, а имението търсеше начин да се отърве от цялата каша. И то само заради трима. Или може би двама! Един? ...
