Лорд Мистерия

- Глава 8 -

Един ден. Цял един ден им оставаше. Оливър се появи рано сутринта, за да я предупреди, че ще донесе материалите след няколко часа. Да се подготви за това, което им предстоеше. Наистина ли ще успеят?

Изправайки се от леглото, Юклиуд остана на едно място, за да успокои треперещите си крака, които упорито отказваха да ѝ се подчинят. Бавно започваше да си връща самоконтрола и направи крачка към вратата. Поемаше си въздух и издишваше шумно и тежко, докато стискаше дръжката на вратата. Защо изведнъж решителността ѝ се изплъзна и се настани в нея това чувство на притеснение, което започна да свива стомаха ѝ? Искаше да изчезне и да се подготви за плана. Натисна дръжката и в мрака различи парапета на стълбите, като се хвана за него и обгърна лакираното дърво с пръстите си.

- Дори лежиш като него! - гласът на Марик се разпространи из помещението. Или по-скоро само в главата ѝ. Въображението на момичето си правеше гадни шеги.

- Стегни се, Юклиуд! Опомни се! Как да се разчита на теб, ако се плашиш още в началото?! - извика тя и стресна, когато разбра, че го е изрекла на глас. - Няма кой да те чуе. В момента си сама...

Кракът ѝ се заби в пода и тя се поизправи, отпускайки схватката си. Тръгна към стълбите, но продължаваше да се държи здраво за парапета. Във всекидневната едва не се спъна в купчината книги до дивана. Подреди разместените книги и вдигна тази, която стоеше най-отгоре. Страниците бяха изпълнени със символи, които тя естествено не разбираше.

Заклинателите имаха свои език. Тъй като всяка фамилия живееше на различни места и нямаше как да се разбират на човешките, явно говореха с този. Как ли го наричаха? Дали заклинанията значеха нещо? Никога не се бе поинтересува за тази част от тях. Обичаи, език, традиции, история...

" Ще попитам рано или късно... От чисто любопитство. "

Затвори книгата и се запъти към подземието. Трябваше да види родителите си. Отвори вратата и отново я озари лилавата светлина, която идваше от капсулите. Приближи се до тях и сложи двете си ръце върху гладката студена повърхност. Пръстите ѝ се сковаха и сякаш отказаха да се отдръпнат.

- Ето къде си била! Търсехте във всички стаи. - Оливър се приближи и застана до нея. - Какво има? Не си готова или не се чувстваш добре заради това?

Юклиуд долови загрижената нотка в гласа му, които стана по-мек с всяка следваща дума. Всъщност ѝ стана по-добре, когато чу друг глас, освен своя от няколко часа насам. Съюзникът ѝ я хвана за рамото и тя отвори очи, поглеждайки родителите си.

- Готова съм! Просто се замислих, че... От както убиха Лука, изобщо не се разбирах с тях, най-вече с майка ми. Внуших си нелепата идея, че тя можеше да го спре, когато бях заключена, но не го направи. Нямаше как! Чак сега осъзнавам грешките, които направих. Не исках да съм Волтлър повече! Но след това се замислих и стигнах до извода, че всеки може да се откаже от името си и да го промени, но то винаги ще му принадлежи, дори загърбено, забравено. А после се скарах на Евъруайт, че не се разбира с брат си. - Юклиуд се засмя и отметна глава. - Не исках да се случи същото и с него, но той също бе загубил някого. Не повдигнах темата нарочно. Не исках да му припомням. Извинявай, че ти говоря за тези неща. На теб не ти е по-леко.

- Сигурен съм, че когато приключи всичко, ще има за какво да говориш с родителите си. Ако не преди, поне сега оправи нещата.

- Благодаря за изслушването.

- А аз за съвета. Част от думите ти ми подсказа нещо. - той я подкара да продължат към вратата. - Донесох всичко. Не знам как успях да измъкна някои материали, но си заслужава. Остава само...

- Знам, но моля те, ти го направи. Аз няма да мога.

Той само кимна и се усмихна. Началото на тяхния план бе в действие. А на километри от тях, някой се приготвяше да си тръгне.

Забавата предстоеше...