Лорд Мистерия

- Глава 27 -

Капсулите я посрещнаха, когато отвори вратата. Имаше нужда да ги види отново. Усещаше, че скоро няма да може да ги посети, защото щяха да сложат край на плана на Лавендър. Проклетият им ужасен план, заради когото бяха отнети толкова невинни хора и заклинатели! Експрименти?! Как изобщо са си позволили да извършат тези отвратителни неща? По-слабите заклинатели са ставали жертви на изтезанията, причинени им от Ейвън Лавендър, който заради една книга си е загубил ума!

Родителите ѝ не я виждаха, разбира се. Не можеха да я погледнат в очите и да разберат колко се страхува от провал в плана. Но за да може те да са в безопасност, трябваше да рискува. Какво би направил Лука? Той се пусна в света на заклинателите, създаде си проблеми и сега тя бе направила същото. Тя обаче не можеше да си позволи да умре. Разликата с брат ѝ бе, че той търсеше информация, а тя помагаше да не умрат. Какво ги доведе до това положение? Любопитството им. Съжалаваше ли? Не. Единствено за Лука, но нищо повече. В начало сигурно би съжалявала за Каел, че я проследи, би съжалявала и за Оливър, който ѝ бе пратил онова писмо.

Гладката повърхност и студът ѝ посрещнаха отново ръцете ѝ. Ще ги освободи скоро и ще проведе разговор с тях. Най-после след две години.

" Изчакайте още малко... "

Обърна се за последно назад и затвори вратата. Стълбите нагоре ѝ се сториха безкрайни, но когато светлината от лампата я посрещна, се успокои. Усети, че ѝ липсва въздух и отвори задната врата, поемайки си глъдки от свежия вечерен въздух.

Тогава го видя.

Стоеше срещу нея, забил поглед в тъмносините ѝ очи. Не можеше да я види и тя протегна ръка към дръжката на вратата. Очите му се преместиха натам. Тя направи крачка встрани и той се усмихна. Затвори със силен трясък врата и я заключи. Къщата се разтресе и тя се подпря на стената, тръгвайки към всекидневната.

" Въобразяваш си! Как ще те види?! "

Каел скочи и я хвана преди да се спъне в масичката. Беше се преместил пред портата и ги наблюдаваше внимателно какво правят.

" Сега кой е уплашеният?! Ти или аз?!" Сигурно това си викаш Марик, но няма да му се получи! "

- Какво става? - попита Каел на няколко сантиметра от ухото ѝ.

- Марик е пред къщата и ни вижда.