Лорд Мистерия

- Глава 33 -

Цялото му тяло гореше - кожата му пареше, дрехите се бяха залепили плътно по него, от челото му се стекоха капчици пот. Той ги избърса с ръкава на мантията си и не отпускаше другата си ръка, която бе насочена срещу него. Следеше го с очи, очакваше поредното заклинание. Беше готов за него. Не биваше да се разсейва дори за миг, защото когато баща му изпратеше ново заклинание, още с чуването му, вече трябваше да знае кое да изплува в ума му и да го изрече.

Марик се размърда от мястото си, но Оливър не му обърна специално внимание. От както се телепортираха в имението, той не беше направил нещо особенно. Не помагаше на нито една от двете страни по какъвто и да е начин.

Директорът не го интересуваше вече. Приготви се за да изрече ново заклинание, Оливър следеше устните му, върху които се образуваха бързо в две думи. Кръгът се появи и момчето отвърна веднага. Пред тях се сблъскаха двете лилави струи светлина и избухнаха. Появи се лек пушек, който се издигна нагоре към небето. Баща му беше изчезнал. Оледа се, но не го видя никъде.

- Оливър! - Леонард опря гърба си с неговия и отблъсна заклинанието на директора.

- Трябваше да се досетя, че ще ме изненада така.

Двамата насочиха ръцете си срещу него. Оливър подготви няколко заклинания, които да използва заедно с Леонард. Директорът подготвяше следващото си заклинание. Сега беше моментът, в който да ги използват. Подсказа на Евъруайт какво да направи и той кимна.

- Енерати Лазотириуз! - извикаха двамата едновременно, а пред тях се появи общ заклинателски кръг в бяло и лилаво.

- Не е възможно! - директорът остана изумен. - Не съществува заклинание, което да бъде използвано от двама едновременно... Освен...

Оливър видя баща си да се замайва за момент. Заклинанието бе подействало успешно. Момчето се усмихна и се обърна към Леонард. Той отмести поглед към брат си и баба си, а Оливър проследи с очи градината.

Виола беше ранена в опит да предпази излизащия от имението Фенрир, който си нямаше и на представлява, че Силаена запраща веднага заклинание по него. Беше ги излъгала с две заклинания, а попринцип правата ѝ дълга коса, сега беше рошава и стърчеше във всички краища. Лицето ѝ беше червено и мокро, а очите ѝ ставаха черни. Губеше контрол. Силаена щеше да се превърне в чудовището, което в действителност беше.

- Кой ще я спре, ако това се случи? - Оливър усети, че гласът му пресекна.

Затича се към Леонард, който държеше баба си на крака. Положението не вървеше на добре. Ако отключеше тази страна, единствено баща му можеше да я спре. Той нямаше да се съгласи. Вече не го интересуваше. Той се появи зад двамата Евъруайт и Оливър се затича към тях. Знаеше какво бе подготвил.

Мястото избухна в лилави пламъци и усети две ръце около себе си. Марик го вдигна във въздуха и дори не реагира на ритника в коляното, който Оливър му изпрати.

- Не! Пусни ме! НЕ!!!

В следващия момент се намираше в стаята в лабораторията си. Падна на крака и усети как силите му изчезнаха. По стените имаше червени символи, деактивиращи магията му и Оливър залази към вратата. Напипа дръжката с ръка и но когато успя да я отвори, отвън го посрещна нещо друго. Извън стените имаше поле, което отблъскваше момчето назад обратно в стаята. Символите не му пречеха да стои задействано.

Марик го беше предал. Беше го предал! Изправи се бавно на крака. Нямаше магия в него, но силите му да ходи се върнаха. Хвърли една книга по врата и тя се заби тежко на пода. Отвори прозореца широко, но полето отново го спра да протегне ръка. Беше в огромен капан.

- Проклет да си! Върви по дяволите!!!

~☆~

Пламъците изгориха част от бялата мантия, която носеше. Върху дрехите му се появиха изгорени кръгове, а под тях зачервената му кожа. Опита се да се раздвижи, но беше трудно. Сякаш се намираше на дъното на океана и се опитваше да ходи. Една вълна го изтляска назад и той прикри лицето си, затваряйки очи.

Всичко наоколо гореше, а лилавата енергия идваше от една фигура пред него. Беше на жена. Силаена. Очите ѝ светеха в светлолилава светлина, косата ѝ се вееше назад като развилнял се пламък, а от ръцете ѝ избликваше силна светлина и енергия.

- Мъртва е! Сега е само енергия!! - извика радостно един глас зад тях. Беше на Ейвън Лавендър, когато Каел го разпозна. - Алварий, Алварий!!!

Не виждаше почти нищо в пожара, освен светлината идваща от Силаена и собственото си тяло. Затърси с поглед около себе си. Къде бяха Фенрир и баба му? Какво стана и с Оливър?

Някой го стисна за рамото и той погледна назад. Марик се усмихна и Каел видя, че върху бялата коприна се появява кръв. Разбра какво се случва. Изтръгна ръката му и изви пръстите му назад. Марик изпищя и изчезна в пламъците.

" Оливър не е тук вече със сигурност... "

Директорът викаше радостно някъде зад него на есзаклиморталиус и благодареше за стореното. Беше продал душата на сестра си в знак на жертвоприношение. Силаена беше отдавна мъртва.