Лорд Мистерия

- Глава 20 -

Първата спирка на Съда беше лабораторията. Силаена и Марик щяха да ги доведат и да се престорят, че на няколко крачки от тях не е къщата на Волтлър. Ако някой представител пък усети заклинанието за защита, щеше да повдигне въпроса. Тогава баща му какво с какво щеше се оправдае?

Жегата караше директора да се поти и той често вадеше копринената си кърпичка от джоба на жакета си. Потриваше я в челото си и поглеждаше джобния часовник в дясната си ръка. Дори сянката не можеше да заличи нетърпимата топла вълна, която се разнасяше наоколо, горейки живите същества, посмели да си покажат носовете навън. Друго си беше в хладния кабинет, а и с дрехите, които носеха скоро щяха да са вир вода.

По лицето на баща му се разнесе и раздразнение, но не от времето, а че закъсняваха. Оливър вдигна ръката си и я поклати пред лицето си, създавайки лек ветрец. Той нямаше кърпичка, а не искаше да се избърсва от ръкавите си. Да бяха останали в лабораторията. Наказваше го, заради неговите грешки.

Но ето, че най-после се появиха. Хората наоколо ги зяпаха и си шепнеха думи, които Оливър не си бе помислял, че ще чуе. Шареното петно, което се уголеми, представляваха представителите, които кимаха с разбиране на обясненията на Марик. Колко добре умееше да лъже! Силаена допълваше с престорения си сладък глас и се засмиваше, когато бе необходимо.

- Ейвън Лавендър, приятно ми е да се видим отново след толкова много години. - възкликна русия мъж с тежкия си глас, който подразни ушите на Оливър. Естествено, говореше на есзаклиморталиус, за да могат всички да го разберат. - Виждам, че синът ти е пораснал.

- Все още си седи така нисък. - измъмри баща му и смени темата. - Надявам се Марик да ви е обяснил всичко.

- Навлезе в подробности за случая с Леонард Евъруайт и бившия представител Виола Евъруайт. - изплю мъжа имената, удряйки и на "бившия". Какви ги е наговорил проклетият Марик? - Имах такова уважение към тази жена, а тя каква се оказа.

Оливър едва не извъртя очи, но усети погледа на жената със синята коса върху себе си. До нея един висок мъж с оранжева коса го отрази, но не му обърна специално внимание. Тази с буйната червена коса като огън единствена се ръкува с него. Притесняваше го само погледа на Катрин Блувър, която сякаш не го изпускаше от поглед. Стоеше тиха и кимваше, когато я попитаха някой въпрос, но после пак се връщаше на него. Вече му стана неудобно и се премести малко по към Марик, който стоеше пред момчето. Силаена долетя като спасение и го закри от жената, но само за да размени две думи с русия мъж. Какво ѝ имаше на тази жена?