Лорд Мистерия

- Глава 29 -

Имението изглеждаше спокойно, когато се появи. Кабинетът беше празен, а върху бюрото на баща му, което сега принадлежеше на Фенрир, стоеше писмо от Съда, огряно от сутрешните лъчи и го изкуши да го прочете. Искаше да види обясненията, точните лъжи на Марик за всяко тяхно действие.

Разсея се заради вика от долния етаж. Хвана дръжката на вратата, но се поколеба. Отдолу се чуваха гласовете на Фенрир и Себастиян, но и на още някого. Ейвън Лавендър. Каел отвори рязко вратата и се запъти към стълбите. Защо директорът е тук? Къде е Силаена?

Рано сутринта, когато обмисляше дали да дойде в имението, Юклиуд настоя да предупреди Фенрир възможно най-скоро. Обеща ѝ да се върне бързо и тя кимна. "Ще те чакам." Дали беше добра идея да я остави сама точно сега? Разбира се, че не.

- Значи не си под контрол на Силаена. - отвърна Ейвън, който бе с гръб към вратата.

Фенрир бе протегнал ръка напред, а косата му стоеше отвързана и се спускаше назад. Баща им лежеше на пода в безсъзнание. Каел трябваше да направи нещо сега, но Ейвън сигурно го очакваше.

- Не си хаби силите, момче. Мога да те убия още сега. - извика на Фенрир и се обърна назад. - Леонард, знам, че си тук! Излизай вече от скривалището си!

Каел пристъпи в трапезарията и Ейвън се усмихна. Имаше нов план, но нямаше информация за него. Оливър не се появи, но всичко в него крещеше да се върне в къщата веднага. Направи крачка назад, без да го осъзнава.

- Чудиш се какво става? Ще ти обясня. - директорът се ухили отново. - Промяна в плана, Леонард. Ти си тук да се правиш на герой пред семейството си, а Марик е там да отведе онова проклето момиченце. Юклиуд Волтлър ли ѝ беше името? Няма значение. Чакай, да не би да трепна? Не се притеснявай! Няма да е сама в смъртта си. Оливър я чака вече и ще я посрещне.

На Каел му призля. Невъзможно! Директорът бе убил Оливър. Няма начин! Къде беше Ингрид? Със сигурност би спряла Ейвън, но ако беше закъсняла. От друга страна Марик ще убие Юклиуд. Затова се е появил вчера! Запази самообладание и не се пречупи пред Лавендър. Ще измисли нов план и ще спаси Юклиуд.

- Имаш още малко време, затова избирай. Семейството ти или Волтлър?

Дойде като плесница и остави само болката, изгаряне по кожата. Да избира между тези, на които най-много държи. Имаше чувството, че въздухът не достига до белите му дробове и че се дави. Тялото го болеше, главата му се мъчеше да измисли начин да спаси всички, но Ейвън със сигурност бе придвидил действията му предварително. Изпратеше ли заклинание по него, ще нареди да убият Юклиуд, изчезнеше ли сега, с Фенрир е свършено.

- Часовникът тиктака, момче! Искаш ли да видиш за последно онова момиче? - директорът се умълча, след което изрече заклинание, с което да покаже подземието на лабораторията. - Погледни хубаво!

На екрана се виждаше как Качулките са наобиколили Юклиуд, а тя седи вързана на земята. Марик помаха и се усмихна. Чакаше заповеди от Ейвън, но той само наблюдаваше Каел. Тя вдигна поглед и очите им се срещнаха. Устните ѝ се раздвижиха, оформяйки изречение и Каел успя да го разбере.

" Не идвай за мен. "

През вратата влетя една бяла птица и се трансформира до Каел. Виола Евъруайт вдигна ръка към Ейвън, но той отблъсна заклинанието. Фенрир стоеше пред баща им с протегнати ръце и привлече вниманието на брат си. "Ще се оправим тук, помогни ѝ." Директорът направи заклинание за парализиране, но баба му го изпревари.

- Леонард, побързай и помогни на момичето! Тя няма сили, с които да се предпази! С Фенрир ще се оправим срещу този проклетник!

Двамата застанаха един до друг, а около Себастиян Евъруайт бе направена защита. Когато измъкне Юклиуд оттам, ще се върне тук. Телепортира се на стълбите и се затича напред.

" Още малко, само още няколко секунди. "

Усети стъпките на Марик и зави в коридора вдясно. Той го видя и насочи ръка към нея. Заклинанието не му беше познато, но гледката го накара да спре. Юклиуд се опитваше да си поеме въздух, но постоянно кашляше кръв. Пръстите на Марик се свиха и Каел му връхлетя, събаряйки го на земята.

- Късно е, Евъруайт! Мъртва е! Оставям те да се покрижиш за тялото!

Избута го от себе си и изчезна в мрака. Качулките се изнизаха по заповед и продължиха надолу по коридора. Лазеше по пода към нея и махна въжетата от ръцете ѝ. Докосна лицето ѝ, което още беше топло и усети как погледът му се замъглява. Примига, за да пусне сълзите си на свобода, и обви ръце около тялото ѝ.

- Каза, че ще ме чакаш... А след това да не идвам. Защо? Защо, Юклиуд?! - ръкавът на наметалото му се оцвети в червено. - Върни се! Не ме оставяй! Върни се!

Цялата ѝ риза попиваше кръвта, която излизаше от огромната рана на корема ѝ. Тъмносиният жакет се оцвети в червено, а бялото наметало, което носеше, започна да почервенява.

Ехото се разпространи из коридора и се отдалечи от него, заглъхвайки. Остави го само с ридания, които се обвиха тихо около него.

~☆~

Нямаше никакви спомени, но усети, че някой идва при него. Падаше отгоре. Приближаваше. Протегна ръка и усети ръката на някого, ръкавът на ризата беше сгънат над лакътя. Обзе го паника. Протегна другата си ръка и усети късия кичур коса между пръстите си.

" Юклиуд, какво правиш тук?! Защо остави Леонард сам срещу Лавендър? "