Лорд Мистерия

- Глава 30 -

- Юклиуд! Юклиуд!

Тя отвори очи. Лука стоеше над нея и притисна ръка към челото ѝ. Тя се надигна и огледа мястото. Стояха на една поляна с различни цветя, а над тях се извисяваше огромно дърво с дебел дънер и птици скачаха по клоните, гонейки се. Къде се намираха? Никога не бяха идвали на тази поляна.

Лука грабна шапката от главата и я оледа. Пръстите му минаха през синята роза и се усмихна. Наблюдаваше го, докато ръката му разроши късата ѝ коса, след това пръстите му минаха през бялото наметало. Защо дрехите предизвикаха любопитството му?

- Вече приличаш на мен. - не отдели пръсти от розата. - Не мислех, че ще се сблъскаш отново със заклинателите.

- Аз също.

- Каза си, че няма да умираш. Като мен. Защо го позволи?

Не искаше да ги остави, но Марик я залови, докато Каел беше при семейството си. Така бе по-добре. Съюзници, които ще поемат по своите си пътища след края. Оливър ще остане с майка си в лабораторията, а Каел с брат си и баща си. Ами тя? Заедно с родителите си. Какво ли ще се случи сега с тях?

- Лука... Защо ти го позволи? Знаеше в какво се забъркваш, но продължи да ходиш в двореца...

- А ти продължи да се срещаш с двамата заклинатели. Те те имат за част от семействата им, не са ти просто съюзници. - той се усмихна и пусна шапката. - Просто ще го приемем. И двамата сме еднакво тъпи.

Засмяха се и Юклиуд усети болката, която напираше в гърдите ѝ. Беше ги оставила всички тях. Нито плана имаше ефект, нито нищо. Отиде си, напусна ги. Марик се отърва от Волтлър, а скоро Ейвън от всички заклинатели. Силаена щеше да се погрижи за Евъруайт.

- Когато видях Катрин Блувър, помислих, че ще ме убие веднага. Но от друга страна ми се искаше да не откъсвам поглед от нея. Виждах я всеки ден след срещата ни. Събирах информация за заклинателите и задоволявах онова чувство. - Лука отмести поглед от Юклиуд към дървото. - Бях просто един влюбен глупак! Заради моите действия, ви подложих на риск.

Не го винеше. Тя също изложи родителите си на опасност. Дори сега можеха да са мъртви. По нейна вина. Да помогне на заклинателите да предотвратят унищожението си. Катрин я попита защо, тя избягваше да си по помисля.

- Защо им помагам? - Лука я погледна и тя се отпусна на тревата. Положи глава върху ръцете си и погледна небето. - Не искам да бъдат убити невинни, не искам да видя как Каел и Оливър изчезват от погледа ми... И защото... Си позволих да се влюбя в кошмарния принц! - усети как цялата пламва от признанието си.