Лорд Мистерия

- Глава 19 -

Сутринта беше напрегната. Във въздуха се носеше цялото напрежение, което излизаше в коридора и объркваше момчето, докато ходеше по претъпкания коридор. Няколко Качулки се бяха насъбрали пред кабинета и баща му раздаваше заповеди, като една по една се изнизваше от опашката и тръгваше в различни посоки. Как ли щяха да прогонят представителите без да ги заподозрат? Не беше чул тази част от грандиозния им план, който нямаха търпение да задействат след този ден. Но и Оливър си имаше други планове.

Шмугна се през задръстената врата, а Качулката не потрепна, когато рамото му мина през ръката ѝ. Баща му не го отрази, а Оливър се подсмихва и застана до Марик. Силаена още липсваше, но най-вероятно идваше насам.

Погледът му попадна на рафта с книги зад него, които седяха недокоснати. Заглавията бяха безинтересни, но се зачуди защо директорът ще пази човешки книги. Беше изпуснал тази подробност досега, но когато Марик се наклони към него, мислите му се изпариха.

- Какво гледаш?

- Човешките книги. Питам се какво правят тук и защо баща ми ги пази.

- Бяха на майка ти.

Усети как нещо тежко се свлича надолу по тялото му до краката. Със сигурност кръвта от лицето му беше изчезнала и сега стоеше като призрак, втренчен в един рафт за книги. Марик забеляза реакцията му и хвана рамото му, като му каза да се приготви. Оливър издиша тихо няколко пъти и се завъртя към бюрото.

- Силаена е готова. Ти тръгвай, а Оливър остава с мен. - Марик кимна и мина през пътя на момчето, което осмисляше думите на директора. - Щом те е страх от един прост човек, тогава нека Силаена да се погрижи.

Оливър прикри реакцията си на ужас, която се изписа на лицето му, навеждайки глава към ботушите. Затегна връзките им и се престори, че ги оглежда запоследно. Вирна брадичка и се помоли да не се е издал по никакъв начин. Баща му го погледна и зелените му очи го изпитаха дали е готов.

" Само се моля Леонард да е чул последните думи и да предупреди Юклиуд, защото това няма да свърши добре. "

~☆~

Нагласи наметалото върху раменете си и се обърна към Каел, който се подготвяше да ги изведе. Юклиуд се наведе и вдигна ципа на ботуша, уверявайки се, че връзката е затегната. Същото повтори и с левия, след което направи крачка към заклинателя. Бяха готови, но Каел я спря.