Затворът стана по-оживен от вчера вечерта, когато всички обитатели, пазачи и стоящият представител на Съда, разбраха, че Марик Лавендър ще ги посети. Естествено, не беше трудно да се досетят за какво идваше. Или по-точно за кого! Нямаше да изпусне възможността да се подиграе на положението, в което се намираше Каел и да се изсмее на изражението, което момчето нямаше търпение да му направи и покаже. Проклетник! Нямаше ли си друга работа?!
Когато усети стъпването му на прага на Уимсклеър и как токът на ботуша му се забива в мраморните плочки, Каел се ухили. Забавата предстоеше! Мъжът, доста нива над него, направи два кръга около другия представител, който Каел знаше перфектно кой е. Сега Виола Евъруайт разговаряше с Марик Лавендър за предателя, които ги чуваше перфектно, сякаш стоеше точно до тях. Бе планирал свиждане с него, за да си разменят сладки приказки, като стари близки приятели. Долови онази радостна саркастична нотка в гласа му и глупостите, които изръси след това. Нямаше спирка! Каква откачалка му се падна да го гледа няколко часа!
Баба му говореше със спокоен тон и наблюдаваше радостния мъж. Беше се съгласила да вземе предварително своя месец, за да може внукът ѝ да е под нейно наблюдение първите четири седмици. Марик спря и застана пред възрастната жена, като отвърна на последните ѝ думи с "доведи ми го". Продължи към стълбите и мина по широкия коридор като нарочно потропваше с токовете по плочките. Знаеше, че го чува и искаше да го уведоми с нахалното си присъствие, ако случайно още не бе разбрал. Отвори една двукрила врата и се настани на креслото с златна бродерия, разпръсната върху лилавото. Продължаваше да потропва с ботуша, когато кръстоса крака.
По стълбите се чуха тежки стъпки на четирима стражи. Главата на Каел щеше да се взриви от толкова шумотевици. Потропване, отново и отново, стъпки, които приближаваха. Момчето отдръпна краката от тялото си и ги раздвижи напред и назад, като размърда глезените и пръстите си. Не беше ходил от няколко дена, пък и не искаше да се изтресе пред Марик. Да предизвика още една излишна усмивка? Не! Нямаше да му направи това удоволствие!
Килията беше отключена и някой застана над него, хващайки двете му ръце високо във въздуха. Освободиха го от веригите, но му сложиха белезници с червени символи. А, да, за малко щеше да забрави. Нагоре вече нямаше деактивиращи магията кръгове. Поведоха го към стълбите, като за лактите сега го стискаха двама стражи, всеки от едната му страна. Пред тях стоеше техният водач, а зад него се нареди още един пазач, като едва не му настъпваше обувките.
KAMU SEDANG MEMBACA
Лорд Мистерия
Fantasi~ Продължението на "Принц Кошмар" ~ Всичко изглеждаше наред, но в дейтвителност нещата бяха извън контрол. Лабораторията подсилваше защитата си, а имението търсеше начин да се отърве от цялата каша. И то само заради трима. Или може би двама! Един? ...
