Лорд Мистерия

- Глава 22 -

Навън вятърът се усилваше, сравнявайки цветята в градината със земята под тях, а клоните нервно се блъскаха в покрива на къщата, което създаваше ужасно скърцане и потропване. Две бури за една седмица. Това не беше обичайно за Хевънтаун. Много скоро тъмните облаци покриха небето, скривайки красивия залез от очите на хората. Първите капки паднаха, а тътенът от гръмотевицата се разнесе отгоре.

Каел остави листа с плана за освобождаването на Ингрид Лавендър и започна да крачи нервно из стаята. Светкавицата озари помещението и момчето притисна ръце към очите си. Защо не можеше да контролира истинктите си по време на буря?

Гърмът последва и беше по-силен от предишния, като накара Каел да притисне ушите си и да се превие на земята. Колко часа още трябваше да я изтърпи?

" Спри вече! Стига! "

Изправи се отново на крака и се подпря с длан на стената. Отвори вратата към коридора и продължи към кухнята. В нея Юклиуд си наливаше вода в стъклената чаша. Обърна се към него, като остави веднага каната. Той я хвана за раменете и я събори назад, а тя притисна ръка към главата си.

- П-по-могни.. Ми...

Строполи се на земята до нея и започна да диша по-тежко. Ушите го боляха, а очите му постоянно премигваха. Погледна към тавана и видя как Юклиуд се провесва над него. Не успя да разбере какво му говори. Затвори очи и вече усещаше само бурята отвън. Вятърът развяваше всичко и прекършваше по-слабите клонки, светкавицата, последвана от гърма, тежките капки как се забиват в земята като остри ножове.

" Юклиуд... Моля те... Направи нещо. "

Студена пот изби по челото му и той отвори леко очи, търсейки с ръка Юклиуд. Нямаше я. Нямаше я! Обзе го нова паника и се опита да се изправи, но краката му не помръдваха, а гърбът му стоеше като залепен за земята. Усети нещо топло до себе си и отново отвори очи. Вдигна ръка и започна да я чува отново.

- Каел, трябва да се съсредоточиш върху друга мисъл, а не бурята! Защо става така? Веднъж успееш ли, ще го надвиеш и втория път!

Постави на преден план гласа ѝ и остана да я гледа в очите. Искаше да може да премахне болката от главата си, но му трябваше по-силно разсейване. Опита се да се изправи отново, но безуспешно. Усети две топли ръце към ушите си и усети по-голямо облекчение. Бурята намаляваше, но болката си оставаше.