Лорд Мистерия

- Глава 37 -

Върху територията на имението се възцари мъгла. Градината изчезна от погледа му, розите се отпуснаха и спряха да се движат. Плътна покривка се настани отгоре и Каел усети единствено топлината от тялото на Оливър, който се намираше зад него. Сърцето му биеше силно и той усети туптенето в ушите си.

Над тях се извисяваше огромният щит, който Норман Лавендър създаде, затворен в тялото на Силаена. Директорът го избута от пътя си и се хвърли напред в мъглата, изчезвайки от погледа на двете момчета. Ръката на Марик го сграбчи и го притисна в стената, а Оливър се опита да се освободи. Мъжът ги гледаше със стиснати зъби и съсредоточи поглед върху племенника си.

- Как се измъкна? Какво се случва с Волтлър?

Каел го избута от себе си и хукна към вратата, но някой го хвана за ризата и го изтегли назад. Той се обърна рязко и бе готов да забие юмрук в лицето на Марик, но видя, че е баща му. Все още го гледаше като че ли вината бе изцяло негова. Изобщо не му се занимаваше и с него сега, но видя зад гърба му всичките представители на Съда. Бяха простигнали туко-що и Катрин Блувър се плъзна покрай Фенрир и Виола. Ингрид изскочи от трапезарията и тръгна към Марик.

- Задръжте го. - представителите вдигнаха ръце и Марик се свлече на колене.

- Къде е той? - попита Ингрид, когато застана над него.

Блувър изчезна сред мъглата и двама представители от фамилиите Дафъдъл и Редфлейм я последваха. Останалите се приближиха до тях. Каел продължи свободно към градината и усети изпепеляващия поглед върху гърба си на баща си. Тръсна глава гневно, когато изчезна от всички.

Не усещаше нищо около себе си. Ейвън Лавендър се беше изпарил заедно с останалите членове на Съда, които го търсеха. Никакви викове или стъпки не чуваше наоколо.

Изведнъж му стана прекалено студено, но усети как топъл дъх погали дясното му ухо. Две ръце обвиха врата му и усети устните на някого близо до кожата си, която изтръпна. Обърна очи и видя Юклиуд да го гледа със своите тъмносини очи на сантиметри от неговите собствени.

- Мислиш за мен и аз се появих. Тук съм. - ръката и се премести върху бузата му. - Можеш ли да познаеш кога за пръв път се влюбих в теб?

- Коя си ти?

Опита се да се отдръпне, но тялото му беше замръзнало на едно място. Топлата ръка на момичето се премести върху гърдите му точно над сърцето. Дългата ѝ коса се спускаше назад в плитка, а бялата рокля се развя от вятъра. Илюзия. Ръката му бе сграбчена от Юклиуд и тя я вдигна високо.