Лорд Мистерия

- Глава 7 -

Синята роза стоеше на бюрото, а водата във вазичката си седеше на същото ниво, както когато Юклиуд я сипа за пръв път. Не се нуждаеше от вода или слънчева светлина. Въпреки това тя реши да я смени с нова, като вдигна внимателно цветето и го сложи върху една книга. В банята напипа кранчето с пръсти и го завъртя, а ледената вода намокри китката на ръката ѝ. Отдръпна се назад и изпразни вазата, като я напълни наново. Избърса ръце в кърпата и се върна в стаята.

В къщата цареше мрак, които не биваше да бъде нарушаван. Пердетата във всички стаи бяха спуснати, външните врати заключени. Юклиуд не можеше да чете там, където имаше прозорци, затова или стоеше в банята на свещи, или ходеше при родителите си, за да ги наблюдава. Така бяха в безопасност. Нямаше да им се случи нищо, а щом приключат с тримата Лавендър, Оливър ще се погрижи да ги освободи. Но надали тя щеше води нормален живот. Поне ако не можеше, тогава нека майка ѝ и баща ѝ.

Розата се потопи във водата и бодлите минаха през пръстите ѝ, но от тях не бликна кръв. "Все пак я държи заклинание." Тя докосна сините листенца, но от първия етаж се чу шум и я изкара от мислите ѝ. Излезе от стаята и срещна Оливър да се качва по стълбите.

- Марик се връща след два дни. Поне така каза баща ми. - огледа белия коридор и синята коса на момичето, която се спускаше надолу по раменете ѝ. - Все едно съм във втория дом на Евъруайт... Донесох няколко неща, които могат да ни потрябват.

Оливър пусна тя да мине пред него и продължи по стълбите, които само изкърцваха под ботушите му. Върху масата и около нея вече се бяха натрупали купчини с книги и дневници, а по земята се ширеха дълги списъци и листове със записки. Явно, където и да отидеше заклинателя, превръщаше мястото в своя територия!

- Попаднах на няколко записки от баща ми за някакви случаи от преди четири-пет години. Има и от три. Доста имена са добавени. Сториха ми се странни, затова ги взех.

- От библиотеката ли са? - той само кимна, докато тя ги оглеждаше. - Защо някои са задраскани?

- Не знам. Има и чертежи, които предполагам са на машините.

Юклиуд вдигна високо картата и я приближи към лъча светлина, който нахлуваше през дупката в завесата. Разгледа я, но не разбра нищо от написаното. Сигурно бяха заклинателски символи или знаци, както и да ги наричаха. Но самите линии и кръгове подсказваха, че са чертежи на машини. За какво ли ги използваха?