Bad Love (h.s)

27. Private airplane

Вече пристигнахме в Лондон. С Тейлър спряхме пред складовете. Не можеше да влезем просто така. Тя, все пак, реши да пробва, но аз няма да си губя времето. Kачих се въху складовете и открих вентилационната шахта. Успях да я отворя и да вляза. Сега следваше по-сложната част. Как щях да се справя с камерите на Зейн? В умът ми изникна един образ. Образът на Хари. Той е добър с техниката, дори мога да го нарека хакер. Извадих телефона си и му написах съобщение. След малко получих отговор, че охранителната система е деактивирана. Не съм очаквала, че някой ще успее за по-малко от 5 минути. Получих още едно съобщение, че Зейн се прибира след 4 минути и 37 секунди. Трябваше да съм бърза. Вмъкнах се в помещението. Лаптопът беше оставен просто така. Знаех, че нещо не е наред. Отново писах на Хари дали може да провери случайно лаптопът да не е защитен и да не би да сигнализира на Зейн като се включи. Бях права. Хари успя да деактивира и това. Вече бях вътре. Имаше тонове информация пред мен. Не бива да се бавя. Сложих флашката и тя моментално откри файловете. Явно беше настроена. Прибрах я в джоба на дънките ми и тръгнах. Нямах време за губене. Качих се на бюрото и от там влязох отново във вентилацията. След по-малко от 10 секунди бях на покрива. Забелязах автомобилът на Зейн да наближава. Слязох и се скрих зад един склад. Но Тейлър беше вътре! Нейни си проблеми. Нямаше да дам флашката просто така на онези типове. Трябва да разбера какво има в нея. След като Зейн вече беше влязъл тръгнах към къщата на Хари. Всъщност той си има приятелка и може да живее при нея. Нямам представа. Писах му, че трябва да се видим. Той ми каза да отида в моята къща. Какво прави в МОЯТА къща?! Все пак, тръгнах. Когато бях пред къщата, извадих ключовете и отключих. Вътре нямаше никого. Отново набрах Хари. 

-Къде си, по дяволите?! - започнах да се ядосвам.

-В дома ти. В истинският ти дом, Сара. - тръпки преминаха през мен. Не ме бяха наричали така от години.

-От къде знаеш?! - бях доста учудена.

-О, моля те! Аз съм най-близкият ти приятел. А и, си имам начини. Ела в Маями! - след последните му думи връзката прекъсна.

От къде можеше да знае. Нека да ви светна. Преди около 13 години разбрах, че брат ми се е забъркал с някакви наркодилъри. Нямаше какво да направим, а той им дължеше пари. Бяхме деца и живеехме с родителите си. Тези на които Лиам е длъжник отвлякоха мама и татко. След това един от похитителите им явно беше извършил доста голямо престъпление - уби 150 човека и дори нарекоха това терористичен акт - този обвини татко за всичко. От тогава мислим, че са убити. Нямаме никакви доказателства, че са живи, нито пък че са мъртви. От 2 години се опитваме да разберем какво е станало. Истинското ми име е Сара Браун, а на Лиам е Джеймс Браун. Сменихме имената си, за да живеем нормален живот. Беше се разгласило за това, че татко уж е терорист. Никой не знаяе, че сме живи. Е, явно тези, които ме отвлякоха знаеха. Да се върнем към миналото. Ние опитахме да им отмъстим за това, че отвлякоха родителите ни, но не успяхме. Сега ще продължим да опитваме. През всичките години бях преминала през тренировки и обучения, за да съм готова да се бия. Трябва да си отмъстим. Бях забравила за всичко в миналото, заради това с музиката, но трябва да се фокусирам. Много малко хора знаят истината и се надявам да си остане така. Тези хора са тези, които ме отвлякоха и явно и Хари. Това са.

Добре, че осъзнах навреме, че колата ми е отпред и аз мога да тръгна с нея. Влязох в автомобила и Хари ми звънна. Думите му бяха "Просто се качи на частния ми самолет" и след това затвори. Как не се сетих? Хари е компютърен факир, все пак. Преди време беше създал приложение, което беше доста популярно. Спечели пари и похарчи всичко за частен самолет. Само за това. Все пак, нае пилот, ако някой иска да се вози. Запалих колата и тръгнах към частното летище. Пътят беше кратък. Слязох от автомобила и тръгнах към самолета на Хари. Един пилот се разхождаше и ядеше сандвич. Прекъснах му яденето и му казах да ме закара. Оказа се, че това е пилотът на Хари. Оцелила съм. След 4 часов полет бяхме в Маями (не ме съдете, ако е повече, но да кажем, че е 4 часа). Не бях идвала тук от години. Все пак, това е инстинският ми дом. От частното летище си взех такси и най-накрая бях пред къщата. Не можех да забравя всички детски спомени от тук. Все още пазех ключа за това място. Прекрачих прага. Нямаше паяжини. Хари от кога е тук?! Хари! Трябва да го намеря. Започнах да обикалям стаите викайки името му. Успях да го намеря на втория етаж в стая, която си беше направил като офис. Той чу стъпките ми и се обърна. Единствено, което направих беше да го погледна с погледа "Сериозно ли?!". Леко се засмя. Седнах до него и му дадох флашката. Той я сложи и започна да въвежда кодове. Забравих да спомена по-рано, че сме на по 24 години. Времето лети, да... Компютърът издаде някакъв странен звук. Хари забърза реакцийте си и след малко отвори файла, който беше на флашката. Не беше вирус! Беше информация, информация за мен. Лиам не искаше да си отмъсти и всички търсеха мен. Няма значение, че той е виновен.

.........................................................................................................................................................................

Има вероятност да почакате до понеделник :Д Кажете дали се получава добре. И ме добавете в снапчат : kittythecat69