Bad Love (h.s)

34. The Runaway Bride

Гледна точка Оливия:

За мое щастие, поканата ми беше в чантата. Спрях колата и разрових чантата, за да я намеря. Успях да я открия. Отворих я. Трябваше да ходя в църквата в центъра. Тръгнах натам. След около 10 минути паркирах пред църквата. Имаше доста хора.

-Време е да провалим сватбата! - казах на себе си, затваряйки вратата на колата.

Добре, че се бях преоблякла преди да тръгна, иначе щях да съм с кървави дрехи. Докато вървях към входа на църквата забелязах, че хората не влизат вътре, а отиват отзад. Тръгнах натам. Разбрах защо всички са отзад. Времето беше хубаво, а градината на църквата красива. Имаше пейки, на които сядаха хора. Лиам и Миранда ги нямаше. Върнах се отпред и влязох в църквата. В една стая открих Миранда да се гледа в огледало.

-Хей! - каза тя като ме видя.

-Не го прави! Послушай ме! - започнах да я разобеждавам.

-Това е мое решение, Оливия. Не е твое. - каза тя раздразнена и ми даде знак да се махна.

Излязох от стаята и се огледах. Забелязах Лиам да прави нещо на телефона си. Приближих се.

-Не можеш да й го причиниш! - развиках му се.

-Здравей и на теб! - усмихна ми се.

-Преди няколко часа ме пребиваше, а сега се правиш, че нищо не е станало.

-Няма да провалиш сватбата ми! - отново ми се усмихна, но този път някак победоносно.

-Само гледай! - и аз му се усмихнах така.

-Няма да посмееш! - защо си мисли, че няма?

-Щом от това зависи живота на Миранда, ще направя всичко нужно! Ти ще я съсипеш! Съсипа всички около себе си и сега е нейн ред! - развиках му се отново.

-Съжалявам, но отивам да се женя! - каза Лиам и ми обърна гръб.

Нямаше какво повече да сторя освен да чакам. Седнах на последния ред. Церемонията започна. Всичко премина, както си подобава за сватба. И най-накрая дойде моментът, в който се съгласяват дали ще се оженят. Виждах напрежението в очите на Миранда. Лиам каза "Да" и сега беше нейн ред. Тя мълчеше и сякаш ме питаше с поглед какво да прави. Просто станах и тръгнах към колата си. Не ми се гледаше победната усмивка на Лиам, но този път в пълната й форма. Отключих колата си и влязох.