Harry' POV
Само дето полицаите бяха малко и двете "горили" успяха да го измъкнат от хватките на полицията. От страни беше доста интересно. Имах чувството, че гледам "От местопрестъплението". Полицията извадиха оръжия и се насочиха към тримата бегълци. Следващото се случи буквалбо за секунди. Едната "горила" на Зейн хвана Оливия и я задърпа към голям черен, брониран джип. Влязоха в джипа и потеглиха. Никой не можа да реагира. Както казах се случи за секунди. Всички се качихме по колите и тръгнахме след джипа. На един завой ние го изгубихме, но да се надяваме, че полицията все още е след тях. Спряхме колата. Джема плачеше. Беше й мъчно за Оливия. Защо Зейн я отвличаше? Забелязах, че и очите на Лиам се насълзяват.
- На мен също не ми е хубаво, но трябва да сме силни! - окуражих ги или поне се опитах.
Всички ме гледаха още по-тъжно.
-Знаете ли какво? Аз отивам! Вие стойте и плачете, но аз мисля да действам. - извиках излизайки от колата. Оставих ключовете на Лиам и тръгнах.
Започнах да вървя по улицата. Сега накъде? Реших да вървя, на където ме отведе сърцето. След доста ходене стигнах до едни скали. Те бяха много над морето. Седнах и се загледах в синьото. Чух някаква кола да идва и се скрих. Сигурно, бяха Лиам, Джема и майка ми. Застанах зад една скала, така че да не се виждам и започнах да гледам за колата. Колата спря.
Това беше колана на Зейн?! Той слезе от колата заедно с охраната си от "горили" и Оливия. Започна да я бута към края на скалите. Само да не я блъсне и да дойде краят.... Тя вече беше на ръба на скалите. Не издържах и скочих срещу Зейн. Той падна, а Оливия падна с него, но към земята, а не към морето. Горилите веднага тръгнаха към мен. Просто целунах Оливия.
-Обичам те! - казах й и я оставих на земята.
Изправих се и се насочих към Зейн.
-Какво искаш от мен? - попирах го.
-Това е труден въпрос.- каза Зейн и даде знак на охраната.
Те се насочиха към мен. Започнах да отстъпвам назад. Вече бях на ръба, а те все още се приближаваха към мен. Зейн застана между тях двамата и ме блъсна. Тръгнах да падам, но се хванах.
-Зейн, нищо не съм ти сторил! Моля те! - измолих се.
-Нека да помисля... Не! - извика той и притисна обувката си в пръстите ми.
Не издържах и се пуснах. Чувах как Оливия извика нещо. Всичко ми притъмня.
…………………………………………………………
Е, какво мислите? Много ми беше трудно да напиша тази глава. Напишете мнението си в коментарите.
YOU ARE READING
Bad Love (h.s)
ActionОливия Торн. Хари Стайлс. Два напълно различни характера, чиито съдби се преплитат, събирайки парченцата от един отдавна разпилян пъзел. Ще успеят ли да стигнат до истината? Ще довършат ли започнатото, или ще се откажат? (1/2 "Bad") Награда WattyPad...