Bad Love (h.s)

20. Style

Отидох до леглото и бавно махнах завивката. Там беше Хари! Спеше. Гледах го и не можех да повярвам. Как така е жив?! Отстъпих назад. Не можех да усмисля какво става. Блъснах се в нещо и се чу доста силен звук. Погледнах Хари. Той се размърда. Приближих се отново към него. Той явно чу стъпките ми и се обърна към мен. Замръснах на място. Не вярвах, че отново ще видя тези зелени очи. 

-Оливия? - попита Хари.

-Да? - все още не мърдах.

-Не съм мислел, че някога ще те видя пак. - усмихна ми се.

-И аз. - приближих се до него и седнах на леглото.

Вгледах се в очите му. Той направи същото. Седяхме толкова дълго така, че не съм усетила кога Зейн е влязъл.

-Как са влюбените гълъбчета? 

Гласът му ме стресна и се обърнах рязко. Изправих се от леглото и застанах пред Зейн. 

-Какво искаш от мен?

-Искам да стоиш тук.

-Няма проблем. - усмихнах му се мазно.

-Преди това искам да те запозная с асистентката ми. - той посочи една фигура, която не бях забелязала, че стои в стаята. - това е Тейлър.

-Здрасти! - казах на така наречената Тейлър. Тя ме погледна презрително. Какво съм й сторила?!

-Хари, ти сигурно познаваш Тейлър. - засмя се леко Зейн.

-Тейлър?! Защо си тук?!

-Не задаваш въпросите ти, Хари! - скара му се.

-Добре, де! Съжалявам за всичко! 

-Не мислиш ли, че е малко късно? - погледна Хари също презрително.

-Оливия, искам да поговорим. - каза Тейлър като заповед, а не като молба.

Тръгнах след нея. Вървяхме по някакъв дълъг коридор, докато тя не влезе в една стая. Направих същото. Стаята беше голяма с бели стени и 2 черни дивана. Доста е модерно. Тя се настани на единия диван, а аз седнах срещу нея на другия.

-Значи ти си новата на Хари?

-Да. Проблем ли има?

-Ти не познаваш Хари, нали?

-Познавам го много добре.

-Само така си мислиш.

-Ти да не би, да го познаваш?

-Доста по-добре от теб.

-И от къде?

-Аз излизах с Хари. 

-На истина?!

-Да.

-Защо излиза? Какво стана?

-Появи се по-добро предложение.

-Как така?!

-Искаш ли да ти разкажа цялата история между мен и Хари?

-Много.

-С Хари излизахме дълго време. Мислех, че ме обича. Няколко вечери подред, той се прибираше към 5 сутринта. Реших една от тези вечери да отида в един клуб. Там го видях с друга. Натискаха се. Реших да се прибера и да го изчакам. Чаках дълго, но накрая той се прибра. Още с влизането му започнах:

~Чух, че си бил с друга.

~Това, което си чула е истина, но не мога да спра да мисля за теб.

Тейлър спря. Замисли се. Видях как няколко сълзи се стекоха по лицето й. Седнах до нея.

-Съжалявам. - казах.

-Ти не си виновна, че той е идиот. Просто трябваше да те предупредя.

Чух стъпки. Вдигнах поглед. Хари стоеше на вратата и гледаше в пода. Дадох знак на Тейлър, че той е на вратата. Тя го погледна. Имах чувството, че ще го изпепели с поглед. Видях Зейн да си цъка на телефона. Станах и отидох при него.

-Какво става?!

-Ти си тук за твое добро. Исках да разбереш какъв е той.