Bad Love (h.s)

Chapter 10 - Не...недей, Зейн!

Настана гробна тишина. Никой не смееше ида помръдне. Чувствах как цялата треперя. Усетих ръка на рамото си, гърлото ми пресъхна, усетих ръка на рамото си. Понечих да се обърна, но човекът ме спря и сложи ръка на устата ми. Усетих как допира пистолет в главата ми, миришеше на барут. Скоро е стрелял. Огледах се и забелязах, че никой не смееше да помръдне. Човекът ме задърпа навън от апартамента. Извика асансьора. След като пристигна, човекът ме избута вътре и натисна копчето, за да се затвори вратата. Много бързо пристигнахме на първия етаж. За мое голямо нещастие, портиерът го нямаше. Нямаше никой. Похитителят ми ме изведе извън сградата и се насочихме към голям брониран джип. Отвори задната врата и ме блъсна вътре. Качи се отпред и запали двигателя. Колата потегли. Човекът беше с черна маска на лицето.

-Кой си ти? - извиках.

-О, Оливия, Оливия... - каза и махна маската си.

-Зейн!? - извиках доста очудена, а той се засмя.

-Но защо? - няколко сълзи се стекоха по бузите ми.

-Ще разбереш. - каза и ми се усмихна мазно.

Опитах да извадя телефона си от джоба, но го нямаше.

-Това ли търсиш? - в ръката си държеше телефона ми.

Вдишах дълбоко и се облегнах. Какво толкова можеше да ми направи? Както си седях колата спря.

-Слизай! - изкрещя Зейн и слезе от колата. Понечи пак да ми запуши устата.

-Не си го и помисляй! -извиках, а той бързо прибра ръцете си отново в джобовете. Посочи ми една къща и тръгна към нея. Аз го последвах, защото зад мен се появиха двама едри мъже, които явно помагаха на Зейн. Похитителят ми отключи вратата и ме покани да вляза. Къщата беше хубава. Зейн ми каза, че ще ме заведе до моята стая, която беше на втория етаж. Качихме се по стълбите. Имаше 5 врати. Зейн ми посочи първата. Влязохме в стаята. Беше много хубава. Зейн излезе, а аз реших да огледам стаята си. На нощното шкафче имаше бележка, която гласеше.

Добре дошла, Оливия. Надявам се да ти хареса в къщата. Обаче, имам няколко правила:
1.Ако се опиташ да избягаш, да направиш някоя глупост или да нарушиш някое правило, ще стоиш в тъмницата в мазето.
2.Все още те обичам, за това внимавай!
3.Всеки вторник и четвъртък ще е ден за чистене - ти ще чистиш!
4.Има още правила, но ще ги разбереш във времето.

Зейн ;)

Сърцето ми затуптя супер силно. Устата ми отново пресъхна. Какво щеше да стане с мен? Реших набързо да сляза и да си взема вода. Слязох, колкото мога по-бързо, налях си вода и я изпих. Качих се горе и седнах отново на леглото си. Чух стъпки и сърцето ми вече прескачаше доста силно. Вратата се отвори и Зейн стоеше на прага. Приближи се бавно към мен и седна на леглото до мен. Погледна ме в очите и залепи устните си върху моите.

-Не...недей Зейн! - успях да се отдръпна и извиках.

-Не бъди лоша Оливия. - каза той, изправи се и застана до мен.

-О, моля те! - сопнах му се.

-Предупредих те! Внимавай! - заплаши ме с поглед.

-Престани, Зейн! - развиках му се.

-Охрана! - извика той и излезе от стаята.

Двамата едри мъже от преди малко нахлуха в стаята, вдигнаха ме и ме понесоха към мазето. На успях да видя много от къщата, защото бях надолу с главата, но успях да видя накрая килията в мазето. Мъжете ме оставиха, излязоха и заключиха. В килията имаше една голяма пейка. Явно това служеше за спане. Лошото беше, че аз бях с много лятни дрехи, а в мазето беше студено сякаш е зима. Бях изморена, легнах на пейката и съм заспала.

------ГТН Хари------

Бях ужасно притеснен, защото Оливия я нямаше от 3 часа. След като я отвлякоха си тръгнаха всички, които бяха с похитителя й. Сега седяхме аз, Миранда и баща й в дневната и се чудехме какво да правим. Докато мислехме телефонът ми звънна. Вдигнах. Веднага разпознах гласа на Зейн.

Надявам се да ви хареса. Не е дълга главата, но музата ми се изчерпа. Щях да я кача след много време, но я качих по-рано, защото един човек ме накара (знае си кой е). И така. Пишете какво според вас ще стане. :) А и следващата глава може би утре ще я кача, но не е сигурно. :)