Bad Love (h.s)

36. New Mission

Гледна точка Оливия:

Лежах в болничното легло. Главата ме болеше - до преди малко я шиха. До леглото седеше Хари и си цъкаше в телефона.

-Какво е толкова важно? - погледнах към телефона му.

Той обърна екрана. Играеше flappy bird. Изгледах го с поглед - сериозно ли? - а той се засмя.

-Искаш ли да пробваш? - подаде ми телефона.

Приех го. Щеше да е интересно да го победя и в това. Започнах да натискам по екрана, а проклетата птичка само падаше. Най-накрая успях да я задържа за дълго. И доста лесно стигнах до 139. Рекордът на Хари беше 100. Щом излезе резултатът на екрана, подадох телефона към Хари. Той го взе и застана с широко отворена уста.

-Как?! - недоумяваше.

-Още ли мислиш, че си по-добър във всичко? - засмях се.

-Никога не съм го казвал, но поне мислех, че ще ме оставиш да се радвам да те победя в играта. - направи се на тъжен.

-Еми измисли нещо друго. - засмях се отново.

-Можеш ли да скачаш на въже?

-Да. Както и да играя футбол, баскетбол, да плувам, да тичам и още много...

-Ти сериозно ли?! - беше ми забавно да го изненадвам.

-Да. - засмях се.

-Кога ще те изпишат от тук?

-Надявах се ти да ми кажеш.

-Хари, къде е Миранда? - огледах се.

-Нямам идея.

-И от къде взимаш, така да го наречем в болница-"белият прах"? - направих въздушни кавички около "белият прах".

-Лиам. Вече го няма, така че се свърши.

-Сигурен ли си? Хората не могат да се откажат от това просто така, трудно е. - опитвах се да бъда убедителна, защото това си е вярно.

-И от къде знаеш? - погледна ме с поглед "прецака се, давай".

-Лиам. Опита да се откаже, но явно не е успял.

-Да, така е. А ти как си?

-Боли ме главата.

-Това е очевидно, иначе нещо друго боли ли те?

-Не.

Лекарят влезе.

-Как си? - попита ме.

-Боли ме главата. - погледнах го.

-Кога ще я изпишат? - Хари се намеси в разговора.