Bad Love (h.s)

Chapter 3 - Защо се върна?

Там беше бившето ми гадже Хари. Бяхме скъсали, защото ми се нахвърли една вечер.

-Какво търсиш тук?

-Върнах се, за да поговорим.

-Няма да говоря с теб!

Бързо тръгнах към вкъщи, но той ме настигна и ми даде бележка. Прибрах се и заключих. Седнах на дивана и отворих бележката.

"Знам какво направих! Беше грешка! Ако искаш ми звънни."

Аз реших да му звънна. Знам какво беше направил, но тогава беше пиян.

-Ало, реши да звънеш красавице.

-Да, да, за какво искаш да говорим?

-Не е за по телефона!

-Ами добре утре е Събота, така че ела вкъщи на закуска.

-Добре!

Разговорът приключи. Аз още бях влюбена в него, но малко. Той беше перфектен. Реших да хапна нещо. Беше пет следобед. Наядох се и се качих в стаята си. Кучето на съседа не спря да лае. Нямах търпение да се видя с Хари. Изведнъж се сетих за Зейн и му звънах, но телефонът му беше изключен. Беше още седем вечерта, но нямаше какво да правя и си легнах да спя.

....................

На сутринта се събудих и беше 9:00. Хари щеше да дойде след 1 час. Слязох долу и направих палачинки. След като всичко беше готово седнах на дивана и си играех с кучето ми Рори. То е Йоркшийрски Териер на 3 месеца. Обичах да си играя с Рори, но бях забравила да го нахраня вчера и явно за това идваше при мен. Напълних купичката му с храна до горе и изчаках Хари. След някъде 5 минути се почука на вратата и отидох много бързо да отворя. Той влезе.

-Мммм, палачинки ли си направила?

-Да, обичаш нали?

-Разбира се! Кой не обича палачинки?

Аз се засмях леко.

-Колко сладко куче!

Хари видя Рори и отиде да го види. За щастие Рори не умираше от глад, както до преди малко. Иначе имаше опасност да захапе Хари.

-Обичаш ли палачинките с шоколад?

-Що за въпрос Олив?

Отново се засмях. Намазах му една палачинка и му я дадох сервирана в чиния.

-Благодаря красавице!

..................

След като си изядохме палачинките седяхме на дивана взираики се един в друг, а Рори спеше. Изведнъж Хари тръгна бавно към мен. Знаех, че иска да ме целуне, но не го спрях. Целунахме се. Бях забравила колко добре се целуваше той. Истинската причина за раздялата ни беше, че аз трябваше да се преместя от Лондон в Маями.

-Ти не ме спря?!

-Да, не искам да се разделяме отново Хари! Остани в Маями!

-Ами това ми беше новината!

-Наистина?!

-Да!

Аз много се зарадвах и го прегърнах.

-Но още си търся къща.

-Остани при мен.

-Може ли?

-Разбира се!

-Ще ми станеш ли гадже отново?