Bad Love (h.s)

28. Bad Blood

Гледна точка Оливия:

Събудих се. Беше 11 часа на обяд. Помня, че снощи ровихме за файлове до късно. Сега лежах на дивана. Изправих се. Трябва да намеря Хари, да спася Миранда и да разбера кои са тези, които я отвлякоха. Много задачи за един ден. И да, отвлякли са я наистина. Никой не я е виждал от 2 дни. Горката... Изправих се от дивана и започнах да вървя из къщата. Накрая се предадох и звъннах на Хари. Оказа се, че е намерил много неща за похитителите на Миранда и се прибира след малко. Бил е при приятелката си. Все пак, е бременна. Една мисъл изскочи в главата ми. И аз съм бременна! Бях забравила за това. Чух стъпки на долния етаж. Хари дойде. Щом дойде започна да ми обяснява, че похитителите знаят много за мен, защото са приятели с онези наречени мой "врагове". И искат да ме убият. Няма да им е лесно. Също знаем къде се намират. В някакво мазе в ЕлЕй. Ще спасим Миранда. Ще ни трябват оръжия. Е, аз имам, и то много. Зарязах Хари и слязох в мазето. Взех пистолет за мен и един за Хари, патрони и един нож. Нямаше да се предам за Миранда. Обясних на Хари плана. Вие ще го разберете по-късно.

Вече пътувахме към ЕлЕй. Хари изглеждаше притеснен, но ще свикне. И Лиам беше с нас. Всъщност, точно кацахме в ЕлЕй. Щом слязохме от самолета се качихме в колата на Лиам. Тя беше паркирана до частното летище. След като се качихме в колата, звъннах на похитителите на Миранда. Уговорихме си среща близо до скривалището им. Да, те са тъпи. След 30 минути трябваше аз да съм там и те да са там с Миранда. Насочихме се натам. Паркирахме колата малко по-далеч. Аз и Лиам тръгнахме. Хари щеше да командва флашката. Отидохме до уговореното място. Разбира се, носех флашка, която е с вирус. Забелязах да се задава кола. Приготвихме се с Лиам - той се скри в храстите отстрани. От автомобила слязоха 2-ма маскирани мъже. Единият дойде към нас, а другият седеше до колата.

-Къде е Миранда? - попитах, викайки. Мъжът срещу мен даде знак на другия и той извади Миранда от колата.

-Флашката! - този, с когото преговарях беше нервен.

-Първо освободете Миранда! - извиках отново.

-Флашката... - погледна ме злобно мъжът. Нямах друг избор и му я хвърлих. Веднага я подаде на трети, който не бях видяла. Той я постави в лаптоп и видя, че няма нищо освен вирус. Тогава даде знак на преговарящия.

-На флашката няма нищо! Кучка! - след тези думи, мъжът извади пистолет и го насочи към мен. Секунда по-късно натисна спусъка и аз се озовах на земята. Цялата бях в кръв. Всичко ми причерня...

Гледна точка Лиам:

Чух изтрел и след това някой се строполи. Ами, ако беше Оливия?! Трябва да проверя. Но се намирах до автомобила на похитителите. Първо ще освободя Миранда. Извадих пистолета си и се прицелих в крака на мъжа държащ Миранда. След секунди той беше на земята, а Миранда свободна. Тя ме видя и дойде при мен. Обясних и да стои скрита, но тя не спираше да плаче.

-Какво има? - погледнах я в очите.

-Се-се-сестра ти... - хълцаше и не спираше да плаче.

-Какво, кажи ми? - започнах да се притеснявам.

-Простреляха я. Мисля, че този иска да я убие. - успя да каже. Какво?! Простреляли са я?! Трябва да я спася!

Оставих Миранда и тръгнах. Бях бесен. Никой няма да наранява сестричката ми! Колкото и да се караме, се обичаме. Застанах зад мъжа. Той беше на път да стреля отново. Нямаше какво да направя. Вдигнах пистолета и натиснах спусъка. Стрелях около 8 пъти. Мъжът се строполи на земята. Приближих се и проверих дали има пулс. Нямаше... Отидох при Оливия. Тя дишаше. Беше жива! Но лежеше в локва кръв. Реших да звънна на бърза помощ. Но ако звънна аз ще заподозрат - аз съм с пистолет. Казах на Миранда да звънне и се отдалечих от там.

Гледна точка Оливия:

Събудих се. Всичко около мен беше бяло. Бях в болницата. Силна болка ме накара да изтръпна. Няколко спомена се върнаха. Осъзнах от какво беше болката. Огледах се. Миранда седеше в стаята и плачеше. Леко се изправих и я погледнах. Тя ме забеляза и забърса сълзите си.

-Ти се събуди! - опита се да се усмихне, но не можа. Приближи се и седна на леглото.

-Какво е станало?! Жива съм! Защо плачеш? - усмихнах се.

-Ти си жива, но... - няколко сълзи се спуснаха по лицето й.

-Кой е умрял?! Лиам как е?! - започнах да се тревожа.

-Добре е! Хари също е добре! - не ми казваше всичко, усещах го.

-Тогава какво?! - започнах да се изнервям.

-Ти-ти загуби... - не можа да довърши, но знаех какво следваше.

-Загубих бебето?! - извиках. Тя кимна.

Сълзите започнаха да се стичат по лицето ми. Емоциите ми се сменяха. Не може това да се случва...

.........................................................

Кажете какво мислите!!! Тъжно е, знам...