Bad Love (h.s)

Chapter 11 - Благодаря, че ме спаси.

Хари

Зейн се засмя леко и започна да говори.

-Чух, че Оливия е отвлечена. - каза го докато се подхилкваше.

-Копеле, какво си направил с нея?! - развиках се, неможех да сдържам гнева си.

-Спокойно, братле. А и защо мислиш, че тя е при мен? - започна да се прави на невинен.

-Първо, не съм ти братле! Второ, сигурно съм единствения, който забеляза, че ти си под маската! - развиках се.

Чух учестеното дишане на Зейн.

-Защо го правиш? Защо ти........ - започнах да говоря спокойно, но той ме прекъсна.

-Защо ли? Много скоро ще разбереш. - заплаши ме и затвори телефона.

Не! Сега какво ще стане? Сетих се! Докато бяхме ''приятели" той ми каза къде живее. Бях ходил в къщата му. Веднага станах и се запътих към вратата. Чух, че Миранда и баща й викат нещо след мен, но не ми пукаше. Слязох бързо с асансьора и излязох от сградата. Качих се на колата, запалих двигателя и тръгнах.

---След 10 минути---

Бях спрял пред къщата. Не смеех да сляза, защото забелязах, че има камери. Паркирах колата малко по-надолу на улицата, за да не я види и се върнах. Камерите нямаше да ме засекът, ако мина долепен до оградата на къщата. Така и направих. Стигнах до задния двор на къщата. Имаше вход за мазето и реших от там да вляза в къщата. Махнах стъклото и се спуснах вътре. Поставих го обратно, изтупах се и се обърнах. Имаше килия и в нея имаше момиче. Това не беше просто момиче. Това беше Оливия! Приближих се тихо, за да не ме чуе Зейн, взех ключовете и отворих килията. Погалих Оливия и тя се събуди. Дадох й знак да ме следва и така успяхме да излезем от къщата. Докато минавахме покрай оградата се включи нещо като аларма. Ужасно се стреснах, защото звукът беше супер силен. Видях двама охранители да тичат към нас. Хванах китката на Оливия и се затичах към колата. За щастие не успяха да ни хванат и се качихме бързо в колата. Запалих двигателя и тръгнахме. По пътя никой не смееше да каже нещо. Незнаехме какво. Пристигнахме пред  къщата й и слязохме. Влязохме и се качихме в спалнята на Оливия. Тя седна на леглото, а аз се настаних до нея. Тя гледаше надолу и не искаше да ме погледне.

-Добре ли си? - бях притеснен и хванах ръката й.

-Махай се! - извика ми и дръпна ръката си. - Кой си ти?

-Хари. Гаджето ти. - какво й ставаше?

-И защо незнам,че си ми гадже? - започна да ме разпитва.

-Защото този глупак ти е размътил мозъка! - извиках и се изправих.

-Кой? Ако си ми гадже - докажи го. - обърна се към и ме погледна в очите.

Аз и разказах за всичко, което сме преживели и накрая тя разбра кой съм. Всъщност не трябваше много време, за да й се върне паметта. Явно Зейн й е дал нещо. След като се разбрахме седнахме отново на леглото. Тя ме гледаше в очите.

-Благодаря, че ме спаси! - каза тя, усмихна ми се и бавно започна да приближава лицето си към моето.

Искаше да се целунем, за това забързах нещата. След около 5 секунди се развихряше страстна целувка. Аз изучавах с език устната й кухина, а тя моята. Бяхме забравили за времето. След като се отделихме, легнахме на леглото един до друг. Беше ми горещо и се съблякох. Останах само по боксерки, а тя само по тениска и бикини. Колкото и да исках не направих нещо, което тя нямаше да иска. Тя се взираше в тялото ми, а аз в очите й. Бяхме прекъснати от телефонът ми. Беше....