Хари лежеше в леглото си и пъшкаше. Бях му направила супа и му я занесох в леглото. След като я занесох телефонът ми звънна. Беше докторът. Каза, че има още един пациент под карантина и няма кой да се грижи за него. Искаше да се грижа и за него и за Хари. Съгласих се. След малко се звънна на вратата. Беше докторът и водеше някой. След като се вгледах видях, че беше Зейн! Изглеждаше ужасно. Поканих ги да влязат. Докторът каза, че неможе да остане и си тръгна. Качих Зейн в една свободна стая и му дадох супа. Той ме погледна изненадано, но после му мина. Явно е разбрал, че съм аз. Отидох при Хари. Беше завит с едно одеало и спеше. Беше толкова сладък. Чух движение в къщата и веднага отидох да видя. Зейн беше станал. Видя ме и тръгна към мен. След като се приближи достатъчно залепи устни за мойте. Веднага се отдръпнах. "Какво правиш бе?!" - развиках му се ядосано. "Сладкишче, трябва да сме заедно." - усмихна ми се мазно. Погледнах го с плашещ поглед. Малко се постресна, но накрая се качи горе. Беше ме страх да не се сбият. Никой от тях незнаеше, че другия е тук. Седнах в хола да гледам филм. След като филма свърши чух отваряне на врата горе и се качих веднага. Хари беше излязъл. Докато му помагах да слезе Зейн дойде. "Олив, какво прави той тук?" - развика се Хари.
Направих се, че не го чувам. Зейн се обърна и мигновенно умореноте му полузатворени очи се разшириха. Преглътнах.
"Отговори ми, Оливия!" Хари продължаваше да вика.
"И той е с варицела! Няма кой да се грижи за него, а му е много лошо! Лекаря ме помоли да сте заедно под карантина!" развиках му се доста. развиках му се, но стреснах двамата.
"Виж, брат. Няма да ти я открадна. Отказах се. Хайде да се примирим!" помоли Зейн. Щеше да е добре, ако не се карат. Хари мислише и си прехапваше устната много.
"Добре! Но ако се опиташ да ми я откраднеш....Внимавай!" каза заплашително и Зейн само кимна.
Слязохме долу. Искаха да гледаме филм. Седнах да избера. Исках да е нещо интересно за всички. Мислих, мислих и накрая реших да гледаме "Дежавю". Не го бяхме чували, но го пуснахме, а Зейн направи пуканки. Филмът беше интересен. Разказваше се за атентат и един човек, който пътуваше в миналото. Накрая той успя да спре да не става атентата и спаси една жена. Той умря, защото бомбата гръмна в колата, в която беше той, но бъдещото му аз беше живо. На кратко - доста интересен филм. Момчетата се впечатлиха доста. Искаха да могат и те да пътуват във времето, а аз им се смях. Изглеждаха като малки деца. Искаха да играят на игри. Включих им playstation-a ми. Сложих три джойстика и започнахме. Трябваше да се бием с някви зомбита. Аз бях момиче, което обича да играе на видео игри и такива. Беше ми забавно и на момчетата. По едно време спряха да бият чудовищата. Погледнах ги и си шушукаха нещо.
YOU ARE READING
Bad Love (h.s)
ActionОливия Торн. Хари Стайлс. Два напълно различни характера, чиито съдби се преплитат, събирайки парченцата от един отдавна разпилян пъзел. Ще успеят ли да стигнат до истината? Ще довършат ли започнатото, или ще се откажат? (1/2 "Bad") Награда WattyPad...