Chapter 7 - I'm sorry Zayn!

1.8K 67 2
                                    

Хари лежеше в леглото си и пъшкаше. Бях му направила супа и му я занесох в леглото. След като я занесох телефонът ми звънна. Беше докторът. Каза, че има още един пациент под карантина и няма кой да се грижи за него. Искаше да се грижа и за него и за Хари. Съгласих се. След малко се звънна на вратата. Беше докторът и водеше някой. След като се вгледах видях, че беше Зейн! Изглеждаше ужасно. Поканих ги да влязат. Докторът каза, че неможе да остане и си тръгна. Качих Зейн в една свободна стая и му дадох супа. Той ме погледна изненадано, но после му мина. Явно е разбрал, че съм аз. Отидох при Хари. Беше завит с едно одеало и спеше. Беше толкова сладък. Чух движение в къщата и веднага отидох да видя. Зейн беше станал. Видя ме и тръгна към мен. След като се приближи достатъчно залепи устни за мойте. Веднага се отдръпнах. "Какво правиш бе?!" - развиках му се ядосано. "Сладкишче, трябва да сме заедно." - усмихна ми се мазно. Погледнах го с плашещ поглед. Малко се постресна, но накрая се качи горе. Беше ме страх да не се сбият. Никой от тях незнаеше, че другия е тук. Седнах в хола да гледам филм. След като филма свърши чух отваряне на врата горе и се качих веднага. Хари беше излязъл. Докато му помагах да слезе Зейн дойде. "Олив, какво прави той тук?" - развика се Хари.

Направих се, че не го чувам. Зейн се обърна и мигновенно умореноте му полузатворени очи се разшириха. Преглътнах.

"Отговори ми, Оливия!" Хари продължаваше да вика.

"И той е с варицела! Няма кой да се грижи за него, а му е много лошо! Лекаря ме помоли да сте заедно под карантина!" развиках му се доста. развиках му се, но стреснах двамата.

"Виж, брат. Няма да ти я открадна. Отказах се. Хайде да се примирим!" помоли Зейн. Щеше да е добре, ако не се карат. Хари мислише и си прехапваше устната много.

"Добре! Но ако се опиташ да ми я откраднеш....Внимавай!" каза заплашително и Зейн само кимна.

Слязохме долу. Искаха да гледаме филм. Седнах да избера. Исках да е нещо интересно за всички. Мислих, мислих и накрая реших да гледаме "Дежавю". Не го бяхме чували, но го пуснахме, а Зейн направи пуканки. Филмът беше интересен. Разказваше се за атентат и един човек, който пътуваше в миналото. Накрая той успя да спре да не става атентата и спаси една жена. Той умря, защото бомбата гръмна в колата, в която беше той, но бъдещото му аз беше живо. На кратко - доста интересен филм. Момчетата се впечатлиха доста. Искаха да могат и те да пътуват във времето, а аз им се смях. Изглеждаха като малки деца. Искаха да играят на игри. Включих им playstation-a ми. Сложих три джойстика и започнахме. Трябваше да се бием с някви зомбита. Аз бях момиче, което обича да играе на видео игри и такива. Беше ми забавно и на момчетата. По едно време спряха да бият чудовищата. Погледнах ги и си шушукаха нещо.

Bad Love (h.s)Where stories live. Discover now