Bad Love (h.s)

Chapter 6 - Болен е?!

Беше Зейн! Усмихна се и ни поръча водки. Аз пиех по малко на празници. Станах да си тръгвам и той хвана китката ми. Обърнах се към него и го погледнах с бесен поглед. Той ми подаде водката. Аз не взех чашата, защото не пия. Той се раздразни и ме хвана за ръката. Заведе ме в тоалетните на дискотеката. Имаше мъжка и женска. Аз тръгнах към дамската и той ме последва. Влезе в една кабинка и ме издърпа вътре.

-Искам да ти кажа нещо. - усмихна ми се мазно.

Не исках да го слушам, за това излязох от кабинката и си тръгнах от дискотеката.

След като се прибрах бях бясна. Беше вече късно и бях изморена. Легнах си и съм заспала.

По едно време се събудих. Телефона ми звънеше. Беше Найл. Вдигнах. Разпитваше ме къде съм. След като го уверих, че съм си вкъщи ми затвори. След малко се позвъня на вратата. Погледнах през прозореца и видях Найл. Слязох да му отключа. След като отворих той влезе в къщата. Започна да търси нещо или някой. След като разбра, че няма никой се върна при мен, прегърна ме и излезе. Без да каже нищо. Беше доста странен. Качих се и продължих съня си.

На сутринта се събудих. Беше един на обяд. Явно не съм се събудила сутринта, а на обяд. Погледнах телефона си. Имах 3 смс-а от Хари: "Добро утро! Как си?" след 30 минути "Ехооооо?! Добре ли си? Разбрах, че си била на дискотека." след 2 часа "Оливия?! Идвам!" последното е било преди 10 минути получено. Изведнъж се чу звънеца на вратата. Слязох долу и отключих. Хари влезе много бързо и ме погледна притеснено. "Защо не ми отговаряш на смс-ите?" развика ми се.

"Щото сега се събудих!" му отвърнах с вик.

Той ме погледна с успокоение и ме прегърна. След малко се отдели от мен и ме погледна в очите. Неговите бяха толкова зелени. Неможех да спра да ги гледам. Той явно разбра защо го гледам така и се засмя. "Доста често хората се влюбват в очите ми." каза той и се засмя отново. Той се приближи до мен и залепи устните си за мойте. Аз се ококорих, все пак се изненадах. След като целувката приключи той ме огледа. "Сладка пижама!" изведнъж осъзнах, че съм с пижама на кученца. Бързо изтичах горе, за да се преоблека. Хари ме последва. Влязохме в стаята ми и отворихме гардероба. Той реши да избере нещо и аз седнах на леглото и зачаках. След малко ми даде черен потник с надписа YOLO, ярко розовоцикламени къси панталонки и черни Converse. Аз му кимнах и влязох в банята. След 30 минути се бях изкъпала и облякла. Той беше на телефона си. Вдигна поглед и единственото, което се чу беше "УАУ!". Аз се засмях и го прегърнах. След като прегръдката свърши Хари предложи да излезем.

След 10 минути бяхме на плажа. С Хари вървяхме и си говорехме. Изведнъж някой се блъсна в мен и паднах. Отворих очи и беше Зейн. Наведе се над мен и се опита да ме целуне, но Хари го удари и той падна. Хари ми подаде ръка, за да стана, но в този момент Зейн скочи и го блъсна. Аз успях да стана и докато Зейн налагаше Хари скочих върху Зейн и го съборих. Хари успя да стане, хвана ме за ръка и забягахме към къщата ми. Лицето на Хари беше цялото в кръв.

Секунди след като се прибрахме Хари лежеше на леглото ми. Аз през цялото време тичах по етажите, за да оправям раните на Хари. След като спрях кръвта стичащта се от носа му, дезинфекцирах раните му, все пак Зейн не е от най-чистите. Превързах ръката на Хари, където имаше рана, защото падна на камък. След  като свърших с него той заспа.

След 2 часа се качих да видя Хари. Все още лежеше и спеше. Приближих се и го целунах. Той гореше! Взех термометър и премерих температурата му. Беше 39 градуса. Събудих Хари и го качих в колата.

След 5 минути вече бяхме при лекаря. Хари влезе, а аз чаках притеснено отвън. Изведнъж забелязах с периферното си зрение как Зейн излиза от кабинета на един друг лекар. Целия беше в пъпки. Докато Зейн си тръгваше се отвори вратата където беше Хари и ми казаха да вляза. Лекаря ми обясни, че Хари е с варицела и трябва да е под карантина. За щастие аз бях карала варицела и можех да се грижа за него.

Тази част е написана за моята НДП, която е болна. :-)