Bad Love (h.s)

Chapter 17 - They Don't Know About Us

Специална глава от littlespoon123

Миранда's POV

    Откакто Хари умря с Олив не си говорим. Тя ме обвини, че аз съм виновна за смъртта му, защото зарaди мен са се сближили много със Зейн и той после е знаел всичко за тях. Обвини ме незаслужено. Все пак от къде да знам, че той е престъпник? Аз бях заслепена от красотата му. Не ме съдете. Сега съжалявам за загубеното време. Много искам с Олив да си станем пак най-добри приятелки. Няма да се откажа от приятелството ни! Инат съм. Лошото е, че тя е по-голям инат от мен! Без нея се чувствам празна. Нещо в мен липсва. Сега, като се замисля, не съм се усмихвала откакто се скарахме. Правя едно и също всеки ден. Уча, ходя на училище, ям, плача, гледам наши снимки, пак ям, спя и накрая ЯМ! Сладоледа ме успокоява.

       В момента седя на леглото в стаята си и се чудя какво да правя. Майка ми е на работа, баща ми е в чужбина, брат ми... Той е някъде, скрит, пушещ марихуана. Наркозависим е. Ох, какво да правя? Сетих се! Ще отида до дома на Оливия. Знам, че тя още плаче за Хари, знам че ме мрази, но аз няма да я оставя! Ще отида, ако ще да ми оскубе косите. Облякох си един клин с картинки и пуловер с Олаф. Много топли. Вързах косата си на кок, обух си обувките, взех си телефона и излезнах. Вървя сама по улиците на Маями. Знам пътя до дома й като петте си пръста.

        Спрях пред вратата на къщата й. Сега се замислих "Дали няма да ме изгони?". Дали да звънна или да си тръгна? Колебая се. Е, риск печели, риск губи. Звъннах много плахо на звънеца. Отвътре се чуха стъпки и едно момиче с лилава коса ми отвори.

- Здравей, Олив тук ли е?- попитах.

- Да, защо?- тя ме гледаше тъжно.

- Трябва да говоря с нея...- тя ме прекъсна.

- Тя не иска да говори с никой!- каза малко грубо тя.

- Пусни ме да вляза!- казах.

- Казах, че тя не иска да говори с никой!

- Разкарай се от пътя ми! Искам да говоря с Оливия!

- Няма!

      Край! Нервите ми са опънати до край и няма да се занимавам с нея! Избутах я и влезнах в къщата. Отидох до стаята на Олив. Почуках на вратата. От вътре се чу глас:

- Кой е?- беше гласът на Олив.

- Аз съм.

- И ти си?