Bad Love (h.s)

19. The Hell

Miranda's POV

   Вървях покрай болницата. Отивах да видя баба си, която беше болна. Бях се загледала в пода, докато не чух тупване. Обърнах се по посока на шума. Това беше човек. Загледах се по-внимателно. Това беше Олив. Пребледнях.

Olivia's POV

   Отидох в тоалетната и излязох през прозореца. Когато паднах на пода малко ме заболя, но е нормално. Когато паднах някой се обърна. Това беше Миранда. Тя ме погледна и пребледня. Да не я е страх от мен? Хах. И все пак я разбирам. И аз ако бях на нейно място щях да се стресна. Сега като се замисля направих нещо ужасно. Не исках да го сторя. Просто всичко се случи наведнъж и избухвах лесно. Бях уплашена и наранена. Реших, че искам да се сдобрим, затова тръгнах към нея. Поне това мога да направя преди да отида при Зейн. Тя се стресна още повече и тръгна назад. Приближих се още малко, а тя щеше да побегне.

- Стой, Миранда!

- К-какво искаш?- тя заекваше.

- Искам такова... искам да се сдобрим.

- Наистина?

- Да.

- Ела да те гушна!- каза тя.

   Отидох и се прегърнахме. Лигаво е, но поне се сдобрихме. Тя винаги е била лигава. Аз не съм.

- Накъде отиваше?- тя попита.

- При Зейн.

- Защо?- тя беше видимо изненадана.

- Защото Найл... оф, с една дума- искам да спася родителите му.

- Ан е при Зейн?!- тотално я обърках.

- Не, биологичните му родители.

- Аха... Моля те, не ходи при Зейн. Точно се сдобрихме и ти ще си тръгнеш.

- Съжалявам, но трябва да го направя.

   Една сълза се спусна по окото й. Разбирах я, но трябваше да го направя. Казах й чао и тръгнах към автобусната спирка. Ще пътувам с автобус към Ада. Стигнах до спирката. Пишеше, че автобусът ще дойде след 15 минути. Седнах на една пейка и зачаках. Минаха 15 минути, но автобусът го нямаше. Ох, ще вървя пеша, нямам време. Станах и тръгнах натам. Знам, че пътят е много, но ако вървя ще е по-бързо.

   Вече бях пред голямата фабрика. Имах буца в гърлото и краката не ме държаха. Отворих вратата и влезнах. Какво ще стане с живота ми? Само времето ще покаже. Тръгнах напред към най-голямото помещение. Стигнах до една врата. Там имаше място за пръстов отпечатък. Сложих пръста си там и вратата се отвори. Откъде това ми има отпечатъка?! Прекосих прага и продължих напред. Всъщност тук е много модерно. Просто отвън е грозно. Както се казва "Не съди за книгата, по корицата.". Продължих да вървя напред, докато не стигнах до една врата. На нея пишеше 'Не влизай!'. Какво ли има вътре? Дали да видя? Знам, че ако видя ще стане нещо, но любопитството ми надделя. Отворих бавно тежката метална врата и пристъпих в стаята. Там нямаше нищо. Нищо освен едно легло. На него имаше нещо. Нещо завито с одеало. Нещо живо. Отидох до леглото и бавно махнах завивката. Там беше......

----------------------

   Още една глава от littlespoon123! Знам, че спрях на най-интересното, но искам да ви помъча. #ЛошаСъм

----------------------

Втора бележка от автора. (От thekittycat69)

Какво мислите, че е видяла тя? И също какво мислите за новата песен на Тейлър Суифт - Style? Много ясно, че и тя е за Хари, но харесва ли ви? Не знам защо, но не спирам да я слушам :D