STORM OF EMOTIONS

4.В заведението

- Благодаря, довиждане! - казах на продавачката и излязохме с Хюнджин от заведението.

Седнахме на едни пейки, които бяха точно пред заведението. Доста ученици сядат там в голямото междучасие, включително и ние, затова и това се превърна в „нашето място", на което да се събираме.

- Мале, много съм гладна! - за пореден път измърморих аз.

- Да и аз, добре, че тук приготвят много вкусна храна! - отвърна Хюнджин, а аз кимнах.

- Ох, ти ме чакаше! - казах аз и отхапах една голяма хапка от бургера.

- Леко, Рюдж, ще се задавиш! - каза ми сериозна Хюнджин.

- О, спокойно! Нищо няма да ми ста..- и...се задавих.

Тръгнах да кашлям, а Хюнджин се разсмя и почна да ме тупа по гърба.

- Ох, защо никога не ме слушаш..

- Защото обикновено не си прав.

- И двамата знаем, че грешиш. - каза той, като го погледнах сериозно.

Двамата се засмяхме и в същия момент дойдоха и другите.

- Хей, защо не ни изчакахте? - попита ни Юна.

- Да, търсихме ви къде ли не, но накрая се сетихме, че сте тук. - отвърна Черьонг.

- Бях много гладна и затова с Хюнджин добягахме до заведението. - отвърнах аз.

- Добре, ние влизаме да си вземем нещо. - каза Лия.

- Ние ще ви изчакаме тук. - усмихна се Йеджи.

- Ти не си ли гладна? - попитах.

- Не, всъщност съм само жадна. Лия, може ли да ми купите една вода само? - попита тя, като подаде парите.

- Да, не мисля, че има смисъл всички да влизат, кажете какво искате и с Юна ще го вземем.

- Добре, за мен ягодов шейк и един кроасан с масло. - каза Черьонг.

- Добре, ей сега ще дойдем. - каза Лия и влязоха в заведението с Юна.

Йеджи и Черьонг седнаха до нас и продължихме да си говорим.

- Мале, това е много вкусно! - повторих аз за пореден път.

- Рюджин, може ли да говориш за нещо различно освен храна? - погледна ме потресен Хюнджин.

- Не! Когато си гладен не мислиш ли само за храна?

- Ами...ами..