Бях легнала на леглото и си пишех домашните. Изведнъж ми звънна Йеджи.
- Ало?
- РЮДЖИИИН! - извика тя.
- Какво е станало, защо си толкова щастлива? - попитах аз.
- Няма да повярваш какво се случи!
- Хм, какво?
- Опитай се да познаеш! - каза развалнувано тя.
- Е, не мога!
- Опитай!
- Ох, добре де! - отвърнах. - Ам..намерила си някакво страхотно намаление в магазин?
- Мне, студено!
- Добре, ам.. успяла си да решиш домашното?
- Ти добре ли си? - засмя се тя. - Не!
- Ох, Йеджи не мога да се сетя! Кажи ми направо!
- Добре де! - съгласи се най - сетне тя. - СТАВА ВЪПРОС ЗА ХЮНДЖИН!
Ама как не се сетих по - рано?
- О, така ли? И какво стана?
- Ами реших да го поканя да излезем И ТОЙ ПРИЕЕ!
- КАКВОО! - извиках от радост.
- ДААА, НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ!
- Чакай, но кога? Как стана това?
- Ами днес като се прибрах, се замислих над твойте думи, когато почнахме годината. Как да бъда смела и да предприема нещо, щом го харесвам. И реших да се престраша най - сетне и му писах, а той се СЪГЛАСИ!! - извика накрая тя.
- Е, браво много се радвам за теб, Йеджи. Сигурна съм, че той те харесва също!
- Надявам се, защото чакам тази среща от две години!
- Много се радвам за теб, наистина!
- Благодаря, Рюдж! - отвърна тя. - Но стига за мен, как си ти?
- Ох, била съм и по - добре..
- Защо? Не можеш да решиш домашното ли?
- Ама ти от къде знаеш, че в момента се опитвам да го реша?
- Защото иначе нямаше да ме попиташ дали съм го направила!
- Права си..- засмяхме се. - Но не е заради това..
- Ами за какво?
- Хм, по - скоро за кого!
- Да не говориш за Те Ри?
- Същият! - отвърнах аз.
YOU ARE READING
STORM OF EMOTIONS
DiversosШин Рюджин. Едно яко момиче, което не е особено известно в училище, но за нея това няма значение. Тя просто се кефи на живота. Обградена от много приятели, Рюджин не предполага какво ще се случи след появата на новият ученик. Охо, а що се отнася за...
