49."Съжалявам"

5 1 0
                                    

Стоях и гледах като гръмната. Не мога да повярвам..след толкова време, след толкова години той отново се появява пред мен..

- Толкова много ми липсваше, Рюджин! - извика баща ми като понечи да ме прегърне.

Тогава се отдръпнах рязко.

- Какво правиш тук? Къде е мама?

- Предполагам на работа? - отвърна спокойно той.

- Тогава как влезе?

- Опитах се да намеря някой резервен ключ, но не намерих. Поогледах къщата и видях, че има отворен прозорец. И просто се качих.

- Ти добре ли си?! - извиках аз. - Знаеш ли как се нарича това? Влизане взлом!

- Е, нямах друг по нормален път.

- Ще извикам полиция! Нямаш право да влизаш в къщата, когато не са те канили!

- Хах, Рюджин, каква полиция? Не говори глупости. - изсмя се нагло той. - Хайде влизай. Ще седнем, ще си поговорим. Трябва да наваксаме изгубеното време.

- Аха..- започнах аз. - да наваксаме времето, така ли? Чак сега ли се сети, че имаш дъщеря? Чак сега след 18 години се сети?

- Виж, Рюджин-и..

- Спри да ме наричаш така! - извиках аз, прекъсвайки го.

- Добре, извинявай. - сведе глава той. - Знам, че ти е гадно, че ви изоставих в онзи ден, но разбери, че обстоятелствата бяха такива тогава, че с майка ти имахме много проблеми в отношенията си и не се получаваха нещата..

- Знаеш ли какво? Не искам да слушам глупавите ти оправдания, ясно? Направил си своя избор, вече не си част от семейството ни! С мама се справяме отлично двете, така че можеш да си тръгваш!

- Но, Рюджин..

- Не! Не искам да те слушам! - извиках аз. - Вече не искам да имам нищо общо с теб! Не трябваше да идваш! Само мама да разбере, не знаеш какво те чака!

- Не ме е страх от майка ти.

- Да, но и полицията не я е страх от теб! - отвърнах аз. - Затова ако искаш да имаш спокоен живот си тръгни сега!

- Няма да ходя никъде! Искам да влезеш и да поговорим като нормални хора.

- Добре, щом не искаш да си тръгнеш, ще си тръгна аз! - извиках и му обърнах гръб.

Инстинктивно хванах китката на Те Ри и го задърпах към колата му.

- Рюджин, ела тук веднага! - започна баща ми, но аз не го отразих.

STORM OF EMOTIONSWhere stories live. Discover now