STORM OF EMOTIONS

58. Благодаря ти, Чим!

Днес беше денят, в който си тръгвахме. И едва ли ще се изненадате, ако ви кажа, че на Йеджи ѝ трябваше половин ден да си събере целия багаж. Та тя снощи почти пропусна вечерята, защото един час си събираше дрехите от гардероба! Добре, че бях аз да ѝ кажа да си събере багажа още вечерта, защото със сигурност на сутринта щяхме да чакаме само нея. Днес дори не закусвахме, а директно тръгнахме. Госпожица Ким ни обясни, че сме нямали време да закусваме, затова по - късно сме щели да спрем на някоя бензиностанция и от там да си вземем нещо за ядене. По пътя седяхме по същия начин, по - който и бяхме когато пътувахме за хотела. Йеджи и Лия седнаха заедно, Чер и Юна също бяха една до друга, а аз и Чим отново седяхме заедно, само с малката разлика, че бяхме зад Черьонг и Юна, а не на задните седалки както миналия път. Не исках да седя до знаете кого. След случката, дори Феликс и Джонгин спряха да му говорят. Двамата отново седнаха заедно, а Хюнджин се заби до прозореца на последните седалки, като миналия път. През повечето време от пътя, слушах музика на слушалките си, а Чим си играеше нещо на телефона. По едно време започнахме да си говорим и да играем на някакви различни игри и докато се усетим в един момент просто заспахме. Спяхме нещо от сорта на 2 часа и даже не бяхме разбрали кога бяхме пристигнали отново в Сеул. На момичетата им отне малко време, за да ни събудят, но накрая се разсънихме и след малко напуснахме автобуса. Всички бяха застанали пред багажното отделение и се бутаха да си взимат куфарите. Пфу, какви досадници. Не могат да изчакат малко, ами трябва задължително да се бутат като някакви животни! След броени минути най - накрая успях да се добера и до моя куфар и го свалих от автобуса. Боже, бях забравила колко беше тежък. Естествено и този път поисках помощта на Те Ри и той го взе место мен. След малко всички се събрахме около госпожица Ким. Каза ни няколко неща, които бяха прекалено скучни, за да ги запомня, затова и не мога да ви кажа какви точно бяха думите ѝ. По едно време, родители започнаха да пристигат и да товарят колите си с куфарите, които децата им носеха. Започнахме доста да намаляваме и накрая бяхме останали около 10 ученика, които чакаха да дойдат и да ги приберат. По едно време една мисъл ме удари. Обърнах се към Чим и го погледнах:

- Ей, Чим. - започнах аз. - Когато намери Су Янг, каза ли на майка си?

- Не. - започна той. - Смятах да ѝ се обадя, но прецених, че ще е най - добре ако я види на живо. Смятам, че емоцията ще е далеч по - различна от тази по телефона.