STORM OF EMOTIONS

9.Страхливец

Джихьо падна до мен, а аз гледах шокирано. Какво стана току що?

- Как смееш да ме удряш?! - развика се тя, като усетих как някои ученици се бяха събрали да гледат.

- Искам да попитам същото! Защо удари Рюджин? - попита някакво момче.

- Защото е смотана и си го заслужаваше! А сега ти ми отговори, защо ме удари?

- Мисля, че вече си отговори сама на този въпрос! - отвърна той и всички се развикаха, заради затапката му. - Хайде ставай, Рюдж. Добре ли си?

Тогава ме изправи и видях, че това беше Хюнджин.

- Да, добре съм. Благодаря, че ми помогна..

- Я, стига! Приятели сме от деца, да не си мислиш, че ще те оставя? Още повече да оставя тази глупачка да те унижава? Не! А сега да вървим, да не закъснеем за часа. - отвърна той и тръгна към стаята.

- Да, хайде..- тръгнах да ходя, но се обърнах и видях, че Те Ри ме гледаше много тъжно и разочаровано.

- Рюджин, аз..

- Благодаря, че ме защити Те Ри, ти си истински приятел! - казах съркастично и продължих напред.

***

Последният час свърши най - сетне! И момичетата се събраха около чина ми, за да ме питат какво е станало.

- Рюджин, какво ти се е случило? - попита ме Йеджи.

- Да, добре ли си? - попита Лия.

- Успокойте се! Какво да е станало? - попитах аз. Не, наистина! Как са разбрали какво е станало в междучасието, та аз не им казах нищо. - Нищо не е станало!

- Аха, а как ще обясниш синината на бузата ти! - каза ми Юна.

- Синина ли? - извиках аз.

- Да, ето виж. - каза ми Черьонг, като включи камерата на телефона си.

Мале, Джихьо бая силно ме беше ударила, след като си личеше толкова много синината.

- Това не е нищо, спокойно..

- Как ще не е нищо? То си личи от километри! - отвърна Лия.

- Стига момичета! - извиках аз.

- Не, ще ни кажеш! - каза Юна.

- Няма!

- Джихьо я удари в междучасието. - чух Хюнджин да казва.

- КАКВО? ЗАЩО? - извикаха момичетата.

- Много ти благодаря, Хюнджин! - казах раздразнено.