След закуската с момичетата излязохме да се разходим малко по моловете. Минахме през игралната зала и прекарахме там сигурно 5 часа. И разбира се, ги размазах на всички игри. Не се фукам. Изобщо. :")
Беше много забавно, почерпихме се с едно безалкохолно и след време всеки пое към дома си. Прибрах се към 1:30 вечерта и очаквах да видя разгневения поглед на майка ми. Но не стана. Хъркането ѝ се чуваше чак от втория етаж, а аз бях посрещната от котката ми - Дали. Да, имам котка. Бях забравила да споделя тази подобност.
Котката ми изглежда така:
Много я обичам! Тя е най - сладкото коте, което някога съм виждала. Тя е единствената ми любов, която сигурно някога ще имам!
Та, нахраних я, смених ѝ водата и се качих в стаята ми. Можех най - накрая да усетя това прекрасно чувство - да се метна на мекичкото ми легло след дългия ден. И след броени минути заспах.
На следващия ден не правех нищо особено. Беше неделя, което означаваше само едно - време е за к'драми! Бях си направила пуканки, взех си много напитки и пусках епизод след епизод. Всъщност неделята беше единственото време, което прекарвах със себе си. Пусках си любимите сериали и се наслаждавах на клишетата в тях. Беше ми много забавно, това ми стигаше!
***
Хората са казали: „Няма пълно щастие!" И са много прави!
Знаете какво следва да кажа! Събудих се от „прекрасната" ми аларма и беше време да се оправям за училище. МРАЗЯ ПОНЕДЕЛНИЦИТЕ! ПОБЪРКВАТ МЕ!
Оправих се набързо, прегърнах Дали и се запътих към спирката. След малко автобусът дойде и се качих. Сложих си слушалките и се насладих на пътуването.След 15 минути пристигнах най - накрая. Слязох и тръгнах към училището. Но преди да вляза реших да си взема кафе, че вчера изгледах много епизоди и да кажем, че не си легнах на време. Спеше ми се страшно много! Запътих се към заведението. Ах, вече нямах търпение да вкуса от топлото вкусно сутрешно кафе! Толкова ми се пиеше, че чак усещах вкусът му в устата си!
Влязох и първото нещо, което видях, беше Се Ми.
YOU ARE READING
STORM OF EMOTIONS
RandomШин Рюджин. Едно яко момиче, което не е особено известно в училище, но за нея това няма значение. Тя просто се кефи на живота. Обградена от много приятели, Рюджин не предполага какво ще се случи след появата на новият ученик. Охо, а що се отнася за...