STORM OF EMOTIONS

54.Отново скарани

Сигурно на плажа седяхме около два часа и половина. Докато госпожица Ким и господин Парк си пиеха студеното Американо, ние единадесетокласниците и осмокласниците не спирахме да бягаме по бреговете и да се радваме на плажа Хаунде. С момичетата естествено продължихме да си правим фотосесията. По едно време при нас даже и се присъединиха Хюнджин, Феликс и Джонгин. Юна и Феликс искаха да си направят снимки двамата и тогава Джонгин се включи като фотограф и не спря да им нарежда в какви пози да застанат. През това време аз си направих няколко снимки с Йеджи и с Хюнджин, направих си няколко селфита и учудващо за първи път абсолютно всички ми харесаха как се получиха. Мисля си, че просто се дължеше на хубавата светлина.
Сега може би ще попитате: ,,какво стана с Те Ри и Су Янг?"

Е, всичко мина прекрасно! Онова момиче, което се взираше в Чим наистина се оказа сестра му Су Янг. След като се прегърнаха, реших да не ги притеснявам, затова просто се отделих. Преположих, че ще имат твърде много какво да си говорят и може би биха предпочели да бъдат сами в такъв момент. От време на време хвърлях по едно око, за да видя къде са и забелязах, че просто се разхождаха по брега и вероятно Су Янг му разказваше цялата история. Толкова се радвах за Чим. Беше щастлив, че най - накрая успя да намери сестра си. Нямаше я цели 11 години. 11 години! Не мога дори и да си представя какво му е било на Те Ри. Да чака всеки ден някакъв знак, че сестра му е добре. Да я търси под всеки камък и да се моли на всичко и всеки. Радвам се, че всичко това приключи и отново са заедно.

Докато с момичетата си говорихме и разглеждаме снимките, изведнъж госпожица Ким се провикна и съобщи, че след 2 минути трябва да се съберем пред автобусите, защото ще си ходим. Всички тръгнаха да бягат към тях, така сякаш щяха да изпуснат автобуса. Не сериозно, какво им има на всички? Защо се държат като изтървани? След малко и двата класа се събраха и започнахме да се качваме по автобусите. След около 5 минути някъде, най - сетне успяхме да се съберем и госпожица Ким започна да прави проверка. Точно преди да каже името на Те Ри, той се качи в автобуса. След малко проверката приключи и след броени секунди тръгнахме обратно към хотела. Бяхме седнали по същият начин както миналия път. Обърнах се към Те Ри и видях огромната усмивка на лицето му. Хм, отдавна не я бях виждала..

- Е, сега ше ми разкажеш ли? - попитах го аз, а Те Ри удари още по - голяма усмивка.

- Рюджин..не мога да ти опиша колко съм щастлив! - едва отвърна той от вълнение.