STORM OF EMOTIONS

13.На центъра

Беше събота. Което означаваше, че днес с момичетата ще продаваме десертите, за да изкараме пари за операцията на госпожа Парк Джу Ри.
Много се вълнувах, никога не бях правила това, гледала съм само филми, но сега имах възможност да го осъществя и то с най - добрите ми приятелки. Беше към 10:5 и реших да почна да се оправям, за да стигна навреме.

Оправих се и сляза да закуся. Учудих се, че майка ми я нямаше, защото тя винаги става преди мен и винаги когато вляза в кухнята, тя е почти готова с храната. Отидох до масата и видях, че ми беше оставила бележка. Взех я и започнах да я чета:

Рюджин, трябваше спешно да изляза от вкъщи много рано и цял ден няма да ме има, ще се прибера към 21:30. Но успях да ти приготвя спагети за закуска. Не ме чакай вечерта и си поръчай нещо за вечеря. Обичам те!

Честно, не се учудих, когато го почетох, защото не веднъж майка ми се е прибирала късно и вече бях свикнала, така че нямах проблем с това. Седнах да закуся и след малко тръгнах към дома на Йеджи.

___________________________________________

Вече бях пред дома ѝ. Беше някъде към 10:56. Супер, за първи път да не закъснея! Звъннах на звънеца и зачаках. В следващия момент тя ми отвори.

- Здравей, Йеджи! - извиках аз.

- Здравей, Рюдж! - прегърна ме тя. - Хайде влизай.

Влязохме вътре и седнахме на дивана.

- Черьонг тук ли е? - попитах аз.

- Не, обади ми се и каза, че може да се забави с няколко минути. - отвърна тя.

- О, добре. Лия и Юна ще ни чакат направо на центъра. Лия ще носи масата, а Юна постера. - казах аз, а Йеджи само кимна.

Защо ми се струваше, че Йеджи е малко..тъжна? Държеше се малко странно.
О, Боже! Как не се сетих да питам по - рано за това?

- Йеджи? - казах, а тя ме погледна учудено. - Добре ли си?

- Да, какво да ми има?

- Не знам, изглеждаш ми малко тъжна.

- Не, добре съм! Всичко в наред! - усмихна ми се тя, но усетих колко беше фалшива.

- Е, така и не те питах. - започнах аз. - Я разкажи сега, какво стана вчера на срещата ви с Хюнджин!

След казаното от мен, Йеджи направо се вцепени. Погледна ме и млъкна. Ама какво казах толкова?