STORM OF EMOTIONS

17.Втори шанс!

След разговора ни вчера с Йеджи, си тръгнах някъде към 0:10 и се прибрах вкъщи. В неделя не правих нищо особено. Закусих, гледах епизоди от кдрамата ми и пак ядох. Е, на следващия ден щях да съм на училище, затова реших да си дам пълната почивка. Бях изгледала около 5 епизода от драмата! Чак аз се учудих, един епизод е около час и нещо! След това сготвих с майка ми, оправих си раницата и си легнах. Вълнувах се да отида на училище, защото нямах търпение да кажа на Се Ми какво правихме с момичетата в събота. Разбира се с момичетата се разбрахме аз да дам плика с парите на Се Ми, защото щеше да е странно някой друг да го беше направил, предположение, че от нашата компания само аз я познавах.
Та, загасих лампата и до няколко минути успях да заспя..

***

Алармата..бях събудена от алармата. МРАЗЯ ТОВА НЕЩО! Но както и да е, вече съм будна. Измих си зъбите, сресах се, облякох се и слязох долу. Набързо изядох две гофретки, които майка ми беше направила и се запътих към спирката. Чаках няколко минути и накрая дойде и се качих. Седнах на задните седалки, защото винаги ми е било най - комфортно там.

Оставаха още три спирки до училище. Гледах си в телефона и автобуса спря на една спирка, за да се качат хората. Както гледах надолу в телефона, видях обувките на някой, който мина точно покрай мен. От любопитство си вдигнах главата и видях естествено него. Единственият човек от класа ми, който пътува с този автобус - Те Ри. Следях го с поглед и видях, че седна на от по предните седалки. Гледах го в продължение на няколко секунди, докато накрая не се усетих и спрях. Но когато спрях си спомних, че исках да се откажа от облога. Трябваше да отида и да му го кажа. Знам, че сигурно щеше да ми се изсмее, защото му бях казала, че не се отказвам лесно и че на всяка цена ще спечеля, но си дадох сметка, че може би Хюнджин е прав и облогът е безмислен. Трябваше да станем приятели по нормалния начин!
Вече оставаше една спирка до училище и реших да отида при него. Станах и се запътих към Те Ри. Честно притеснявах се, как ще реагира. Дали ще му стане странно или ще ме отреже или просто ще ме подмине и ще продължи да ме игнорира? Нямаше как да знам без да го попитам, затова продължих да ходя. Докато се приближавах видях, че се изправи и зачака. Погледнах и видях, че автобуса наближава спирката, на която трябваше да слезем. Тогава се забързах и точно в този момент, шофьорът на автобуса натисна рязко спирачките. Залитнах и тръгнах да падам напред. Тъкмо щях да си разбия носа в земята, когато усетих нечии ръце да ме хващат. Надигнах се и срещнах неговият поглед. Гледаше ме така, все едно ми казваше „добре ли си?", но не го казваше, защото знаеше, че все още облогът не е приключил. Вратите се отвориха и когато щях да му проговоря, той ме пусна и излезе от автобуса. Трябваха ми точно 3 секунди, за да осъзная какво се случи и също излязох от автобуса. Запътих се към училището, но гледах него. Или по - скоро гледах гърбът му и се чудех как да му кажа, че се отказвам. Той толкова се е вживял в облога, че наистина ме отбягва. Или...той точно това иска? Дали не ме отбягва, защото наистина не иска да сме приятели? Дали иска да ме игнорира до края на 12 клас?! Не, не, 12 клас е прекалено, но..какво прави тогава? АЙШ!
Добре, може да му кажа в голямото междучасие. Сега бързам за първият час, така че после ще му кажа. Видях, че имам около 7 минути преди да почне часа и тръгнах да бягам към входа на училището.