Ах, поредният ден, в който тъпата ми аларма ме събужда само, за да осъзная, че е вторник и трябва да стана за училище. Супер! Мале, как мразя вторниците, ако знаете! Не се случва нищо интересно и на всичкото отгоре ми се спи яката, а уж не си легнах късно снощи. Както и да е. Облякох се, измих си зъбите, сресах си косата и се запътих към изхода. Точно, когато щях да отворя вратата, чух някой да ме вика. Обърнах се и видях майка ми.
- Рюджин, не забравяш ли нещо? - попита ме тя.
- Какво да съм забравила? Сресах си косата, измих си зъбите..- започнах да изброявам на пръсти.
- Имам предвид друго нещо!
- Мамо, голяма съм вече, за да те прегръщам всеки път щом излизам!
- Нямам предвид това, глупаче! - засмя се тя. - Но не знаех, че вече искаш да ходиш на училище с домашните ти чехли!
Тя посочи краката ми, а аз погледнах надолу, за да осъзная, как щях да изляза навън по чехли. Хах, не е за вярване колко много ми се спи, чак не съм усетила, че не съм си сложила обувки. Погледнах я отново и се засмях.
- Хах, ами..аз такова..- почнах да се оправдавам.
- Просто се обуй и тръгни, ако не искаш да закъснееш!
Аз само кимнах и се преобух. Взех си якето и се запътих към спирката. След малко автобусът ми дойде и се качих. Седнах на задните седалки, както обикновено. Сложих си слушалките в ушите и си пуснах някои от любимите ми песни , като се стараех да не заспя.
***
Оставаха точно две спирки преди да сляза, а аз продължавах да си слушам музиката. Честно малко се разсъних и изведнъж настроението ми се вдигна. Аз вярвам, че настроението започва с добрата музика!
Точно в този момент автобусът отвори вратите, за да се качат хората и измежду тях видях Те Ри.
Ха, а ето как може да ти се развали настроението..
Погледнах към него и видях как ми се усмихна и започна да се приближава към мен. О, не! Добре, Рюджин, ще се справиш! Просто не трябва да му обръщаш внимание!
И докато си говорех не бях усетила кога беше дошъл при мен.
- Оо, ко стаа, Рюдж? - подаде ми ръка, очакващ да му дам пет.
Но аз само седях и продължавах да слушам музиката си.
- Добре..- отвърна той, като седна до мен. - Как си?
YOU ARE READING
STORM OF EMOTIONS
AcakШин Рюджин. Едно яко момиче, което не е особено известно в училище, но за нея това няма значение. Тя просто се кефи на живота. Обградена от много приятели, Рюджин не предполага какво ще се случи след появата на новият ученик. Охо, а що се отнася за...
