Прибрах се в нас толкова щастлива! Честно, очаквах коренно различна реакция от страна на Чим, но не! Силно ме изненада, когато каза, че ми прощава. Идеята за играта определено повече ми допада, от колкото тази с облога, сега щеше да е много по - забавно и вече знаех със сигурност, че с него ще останем приятели!
Та оправих се и слязох долу, за да си направя нещо за ядене. Слязох в кухнята и отворих хладилника, за да видя какво мога да си сготвя. В интерес на истината, имаше продукти, с които можех да си сготвя само яйца, а аз дори не обичам яйца!
- Айш! Защо никога няма нищо вкусно в този хладилник? - попитах сама себе си и затворих хладилника.
Замислих се какво да направя. Можех да направя най - простия вариант и да си поръчам нещо за ядене, но от минали подобни случаи се сетих, че ако сега си поръчам нещо за ядене, то за вечеря майка ми ще сготви само това, което има в хладилника, а именно ще трябва отново да се нахраня с това, което не искам. Затова реших да отида до магазина и да напазарувам за вкъщи. Взех си портмонето, ключовете и телефона и се отправих към магазина.
15 минути път с автобуса най - накрая стигнах! Влязох вътре, взех си количка, защото усетих, как ще напазарувам много неща и започнах да обикалям. Може би щеше да е добре, ако идваше някой с мен, когато пазарувах, защото аз нямах спирка. Буквално! През пет секунди спирах на всеки щант и взимах това, което ми изглеждаше интересно. То не бяха шоколади, соленки, снаксове, взех си различни видове напитки, напълних количката с плодове, най различни плодови млека, но разбира се не и с обикновеното мляко, което трябвше да взема. Всъщност аз взех нещата, които изобщо не ми трябваха, вместо да взема нещата, които трябваше да взема, за да си направя нещо за ядене, че и да останат за вечеря. Най - лошото е, че дори и изобщо не се усещах. Аз просто се разхождах и „ограбвах" целият магазин.
Докато се разхождах на един от щандовете с още сладки неща, бях си забила погледа върху едни бисквитки, които не бях виждала преди. Хаха, ето това е най - лошото нещо, когато пазарувам сама. Видя ли нещо, което не съм пробвала го взимах, без значение колко струва!
- У, това изглежда много вкусно! - говорех си сама, докато гледах кутията.
- Щом казваш, смятам и аз да ги пробвам! - каза някой зад мен.
Обърнах се и видях Хюнджин.
- Здравей, Рюдж! - усмихна ми се той.
YOU ARE READING
STORM OF EMOTIONS
DiversosШин Рюджин. Едно яко момиче, което не е особено известно в училище, но за нея това няма значение. Тя просто се кефи на живота. Обградена от много приятели, Рюджин не предполага какво ще се случи след появата на новият ученик. Охо, а що се отнася за...
