STORM OF EMOTIONS

42.Реваншът

- Попитах те нещо, Хюнджин! Какво се канеше да направиш? - извика Те Ри.

- Защо да ти казвам, като изглежда вече знаеш? - изсмя се той. - Айш, винаги има такива некадърници като теб, които ми пречат да направя това, което искам!

- Изобщо не ме интересува! Не одобрявам това, да я целуваш, докато тя е в безсъзнание!

- И какво? И без това няма да разбере.

- Ти сериозен ли си в момента? - извика потресен Чим.

Да, по дяволите! Той сериозно ли го каза?!

- Да ти приличам на шегаджийя? - засмя се отново Хюнджин.

- Край! - извика Те Ри.

Тогава чух как Хюнджин извика.

- Я! Пусни ме, идиот такъв! - извика отново той.

Не се сдържах и се надигнах. Тогава видях как Те Ри беше хванал Хюнджин за яката и го беше допрял до стената, а Хюнджин го държеше за врата.

- Какво правите, по дяволите?! - извиках аз.

Двамата ме погледнаха объркано.

- Ам...ти..от к-кога си будна? - попита ме едва-едва Хюнджин.

- От близо 10 минути. - отвърнах спокойно аз.

- Не ми казвай, че чу всичко, което казах!

Аз нищо не казах. По тази моя реакция, Хюнджин разбра, че всичко, което говореше, беше чуто от мен.

- Айш..- изпуфтя той.

- Още ли ти е забавно? - попита го Те Ри.

- Я, мърдай! - извика му той, като го бутна и излезе от стаята.

Те Ри ме погледна.

- Наистина ли не спеше? - попита ме той.

- Да, наистина! Слушах какво ми говореше Хюнджин още преди да влезеш. - отвърнах аз. - Отново ти благодаря, Чим.

- За какво?

- За това, че ме защити пред него и се радвам, че влезе в най - подходящият момент в стаята. Ако не беше дошъл, той този път можеше и да успее да ме целуне.

- Хах, няма проблем. Казах ти, че можеш да разчиташ на мен! - усмихна се той. - Но..ако не бях дошъл, наистина ли щеше да го оставиш да те целуне?

- Беше ме страх да си отворя очите. Щеше да бъде много неловко.

- По - добре да беше станало неловко, от колкото да го оставяш да прави, каквото си иска. Още повече докато ти не си съгласна с действията му! - отвърна той.