STORM OF EMOTIONS

20.ЩЕ СИ ПЛАТИ!

Имах чувството, че часът продължава вечно! Толкова бях гладна, че и да ми дадат възможно най - гадното нещо на света щях да го изям, защото усещах как ще припадна от глад! И тогава го чух! Звънецът за голямото междучасие! Боже, молитвите ми бяха чути! Без да изчакам момичетата направо се изстрелях като стрела надолу по стълбите. Когато пристигнах се наредих на опашката и зачаках, добре, че бягах бързо и не се бяха наредили много хора пред мен. След малко взех поръчката си и излязох. Но точно в този момент видях тълпата от ученици да влиза. Имаше два входа и всички влизаха през тях. Едва успях да изляза от заведението, чудо е, че не си разсипах храната, докато се бутнах в тях. Видях момичетата и седнах при тях.
- Рюджин, защо не ни изчака? - попита ме Юна.

- Съжалявам, но много бях гладна! - отвърнах аз и извадих храната от торбата си.

- Добре, днес аз ще отида да взема поръчките! - каза Лия и влезе в заведението.

- Мале, как ще си похапна само! - говорех, като вече нямах търпение да вкуся от храната си.

- Рюджин, защо постоянно мислиш за храна? - попита ме Йеджи.

- Що за въпрос? Храната е най - хубавото нещо на този свят! Особено, когато си много гладен!

- Ох, не ми напомняй! Последният път, когато ми каза, че си гладна си взе половина меню от ресторанта! - отвърна тя.

- Е, случва се..

- Случва се? Това се случва всеки път!

- Добре де, поне този път не прекалих! - отвърнах аз.

- Така ли и какво си взе? - попита ме Йеджи.

Аз се усмихнах и сложих храната на масата.

- Взех си двоен чийзбургер, пържени картофи, токбоки, два мъфина с шоколад, един и с ванилия, да има. Мислех си да си взема и кимчи, ама вече си бях поръчала рамен! - споделих им аз.

Цялата маса беше претрупана само с моята храна, а момичетата ме гледаха потресено.

- Рюдж, какво по..- тръгна да казва Йеджи, но се отказа да довърши изречението си. Беше останала без коментар.

- А да! И една газирана вода си взех! - усмихнах се аз.

- И на това му викаш малко? - попита ме Черьонг.

- Да, за разлика от другите пъти.

- Но ти сериозно ли ще изядеш всичко това? - попита ме с ококорени очи Юна.