STORM OF EMOTIONS

11.Облогът

Бях повече от изненада. Не можех да повярвам, че така се развиха нещата. Бяхме приятели един ден. САМО ЕДИН ДЕН! И вече се мразим..ЧУДЕСНО!

- Чим, съжалявам, че така се държах вчера наистина! - казах аз.

- То и аз вчера така ти се извинявах, ама ти не направи нищо. Ето виж как се обърнаха нещата..хах, кармата е сериозно нещо Рюджин!

- Чим, моля те прости ми!

- Пха, и защо?

- Защото искам да сме приятели..- отвърнах аз и сведоха глава надолу.

От него получих само мълчание, като отговор. И какво да правя сега? Какво да си мисля изобщо?

- Ам..защо мълчиш? - попитах плахо. - Не би ли искал..да сме приятели?

- Ох, Рюдж не знам..- отвърна той. - Не мисля, че нашето приятелство ще се получи..

- КАКВО?! - извиках, а той се стресна. - Не говори така! Може да опитаме поне!

- Рюджин, приятели сме от няма и два дена и вече се скарахме, може би не си подхождаме просто.

- Да! Именно точно защото сме противоположности ще си паснем най - добре! - усмихнах се аз.

- Това не се ли казва само при двойките..?

- ЪХ, НЕ ВСИЧКО СЕ ВЪРТИ ОКОЛО СКАПАНАТА ЛЮБОВ, ЯСНО! - извиках отекчено. - Това важи и за приятелите! А и не сме толкова различни.

- Нима?

- И питаш? Нужно ли е да ти напомням онзи ден, в който се опознавахме? - попитах, а той поклати глава в знак на отрицание.

- И да е така, не мисля, че нещо ще стане..

- Много лесно се отказваш май..

- Такъв съм си.

- Е, аз не!

- Хм, ето едно различно нещо! - усмихна се той.

- Е да, но е едно! - отвърнах. - Моля те, Чим, нека отново бъдем приятели!

- Не знам, Рюджин. Може би..- за момент млъкна.

- Какво?

- Може би, просто трябва да не се виждаме..

Погледнах го като гръмнат заек.

- Моля? Това пък от къде го роди сега? Как изведнъж реши, че не е трябвало да се срещаме?

- Ох, сложно е..

- Защо?

- Просто така! Мой си проблеми.