STORM OF EMOTIONS

8.Планът

Хюнджин дойде при нас, като изглеждаше много изнервен.

- Какво става тук? - извика той.

- Нищо, просто..- тръгнах да казвам, но той ме прекъсна.

- Ей, ти! Какво ѝ направи! - бутна ме, като хвана Те Ри за яката.

- Абсолютно нищо не ми е направил! Остави го Хюнджин! - извиках аз, като се опитах да го махна.

- Не се намесвай Рюджин!

- Какво? Да не се намесвам? То всъщност ти си този, който не трябва да се намесва! Успокой се и го остави, искам просто да му кажа нещо!

- Да, нищо не съм ѝ направил, просто си говорехме..- каза му Те Ри.

- Ти да мълчиш!

- ХЮНДЖИН! - извиках аз, а той ме погледна.

- Имаш късмет, че Рюджин е тук, но следващият път няма да ти се размине! - отвърна той и тръгна към стаята.

- Добре ли си? - попитах Чим.

- Ти как мислиш? Заради теб щях да го отнеса!

- Съжалявам, не знам какво го прихвана изведнъж, а и ясно си личи, че аз настоявам да говорим, а не ти, не знам защо се държеше така..- отвърнах. - както и да е, да се върнем на темата!

- Казах ти, че няма какво да ти кажа, окажи се Рюдж!

- Аз съм сигурна, че имаш, какво криеш от мен?

- Нищо!

- Тогава защо ме отбягваше вчера? - попитах аз, а той не каза нищо. - Слушам те!

- Ами защото..

- Да..?

Тъкмо се канеше да каже нещо, и звънецът би.

- Ха, виж! Звънецът! Хайде ще закъснеем за час, да тръгваме!

- Не се изнизвай! - казах ядосано.

- Ще закъснеем за час! - отвърна той. - Чао!

- Ама..

- Чао, Рюджин! - извика той и побягна към стаята.

- Ама, Чим! ОХ! - хванах се за главата. - Боже, колко е странен, направо не е истина..

Накрая втория звънец би и се изтрелях към стаята, иначе пак щяха да ми четат конско.

***

Беше голямо междучасие и с момичетата седнахме пред заведението.

- Ох, първите три часа бяха много скучни..- изпуфтя Юна.

- Не бяха толкова зле. - каза Черьонг.