STORM OF EMOTIONS

21.Какво криеш от мен?

Чакахме сигурно час и половина в болницата и вече започнахме доста да се тревожим. Бях доста притеснена за госпожа Парк Джу Ри, пък какво оставаше за Се Ми.

- Ох, няма ли да излизат вече? - изнервено извика Се Ми, като не спираше да ходи напред - назад.

- Сигурна съм, че всеки момент ще излязат. - успокоявах я аз.

И така и беше. След думите ми, вратата се отвори, а през нея излязоха лекарят и сестрата. Двете със Се Ми подскочихме и застанахме срещу тях.

- Как е баба ми? Моля ви, кажете, че тя е добре, моля ви! - със сълзи извика Се Ми.

- Не се тревожете, госпожице Чой. Госпожа Парк Джу Ри ще се оправи, операцията беше успешна! - каза с лека усмивка лекарят.

Сякаш за пръв път видях Се Ми да се усмихва така. Тя се приближи и стисна ръката на лекаря.

- О, много Ви благодаря! Наистина благодаря Ви! - говореше тя, докато се покланяше.

- Няма проблем, баба Ви явно е доста силна жена, след като претърпя такава тежка операция, все пак тази болест не се лекува толкова лесно. - обясни ѝ той.

- Отново благодаря много! - продължи да се усмихва тя.

- Колко дълго трябва да остане госпожа Парк Джу Ри в болницата? - попитах аз.

- Ще я наглеждаме известно време тук на системи, но приблизително две седмици трябва да остане. - отвърна лекарят.

- А сега може ли да я видим? - попита Се Ми.

- Да, но имате само 2 минути.

- Добре, благодаря!

Двете със Се Ми се поклонихме и влязохме при госпожа Парк Джу Ри.

Видяхме я и веднага се приближихме до нея. Се Ми седна на стола и хвана ръката ѝ.

- Бабо..- насълзиха се очите ѝ.

Тогава видях как тя отвори очи.

- О, Се Ми-я! - каза едва-едва с тих глас.

- Бабо! - повтори тя.

- Недей да плачеш, добре съм! - успокояваше я тя.

- Да, знам това, просто..- едва говореше тя от сълзи. - просто се страхувах да не те загубя! Не знам какво щях да правя, ако не се беше събудила.

- Бъди спокойна, Се Ми! Знай, че дори да напусна този свят, винаги ще съм тук, за да те пазя! - говореше спокойно тя.