STORM OF EMOTIONS

1.Екстремен първи учебен ден

Здрасти, май не се познаваме?

Аз съм Шин Рюджин, или просто Рюдж. Нека разкажа малко за себе си.
Аз съм добро момиче, което живее, за да се забавлява! Обожавам адреналина да кипи в мен и винаги търся купона. Хах, не бих казала, че съм отличничка, но не съм и зле, даже съм си добре. Понякога съм страшно разсеяна...всъщност винаги, но може да се разчита на мен! Държа много на приятелството, но има и нещо, на което не държа. Любовта! Ил! Аз не съм романтик! Стане ли въпрос за това, просто изчезвам! Любовта не е за мен, никога не съм се влюбвала в някой, а ако все пак се влюбя, то това ще стане след мнооого години. Намирам любовта за загуба на време, не намирам нищо хубаво. Половината двойки си изневеряват на втората седмица, от както са тръгнали, а пък другите, които не са си изневерявали, просто са супер лигави. Направо не ги понасям! Но може би е по - добре да спра да говоря, защото, ако продължа да говоря на тази тема, няма да ми стигнат и 3 дена! Както и да е.

Нека се върнем на съществената част, а именно причината, да започна тази книга. Как всъщност целият ми живот се преобърна. Ах, всичко започна от 15 септември - първият ми учебен ден в 11 клас..

***

Ах, мале. Снощи си легнах към 3:30 вечерта, защото цяла нощ играх на компютъра заедно с моите приятели по видео чат, по - късно ще разберете кои са те. Бях страшно изморена и не спах много. На следващата сутрин, докато спях, чух някакви викове.

- Рюджин, ставай! ЗАКЪСНЯВАШ!

- ОХ, РАЗКАРАЙ СЕ! - извиках аз. - Вчера си легнах късно, остави ме да спя!

- Не може, закъсняваш за училище!

След като чух това се изправих моментално. Изправих се и видях майка ми.

- Как така закъснявам за училище? - попитах потресено.

- Ей така! 15 септември е, а ти дори не си станала! - отвърна тя.

- Но колко е часа?

- 7:45!

- А в колко трябва да съм в училище?

- В 8:00! - отвърна тя, а аз станах с скоростта на светлината.

Бързо се отправих към банята, измих се, сресах се и се отправих отново към стаята си. Отворих гардероба и останах потресена.

- ЗАЩО ВСИЧКИТЕ МИ ДРЕХИ СА НАМАЧКАНИ? - извиках аз.

По принцип не ми пукаше как се обличам и не следвах модата, но не исках на първият ми учебен ден да бъда като някакъв клошар! Всъщност денят ми отиде по дяволите, така че вече нямаше значение..
Бързо взех някакви дънки и някаква бяла риза, която приличаше на...ами няма да коментирам как изглеждаше. Но не можех да отида така на училище, та тя беше по смачкана и от чаршафите ми!
Слизах по стълбите и виках.