STORM OF EMOTIONS

26.Гаджета?!

Събудих се с отвратително главоболие. Така ме цепеше главата, че чак не разбрах първоначално къде се намирам.

- Айш..- хванах се за главата, като се изправих от леглото едва-едва. - Не трябваше да пия снощи..

Обърнах се и включих телефона си, за да видя колко беше часът. Видях, че минаваше почти 11. Замислих се, че ако сега се оправя ще стигна, за да си изкарам последните 2 часа. Но имаше ли смисъл? Може би по - скоро да щях да отида да видя момичетата.
Изправих се и се запътих към кухнята. Видях майка ми да готви нещо на котлона.

- Добро утро, мамо..- прозявайки се я поздравих аз.

- Добро утро, Рюдж. - отвърна ми тя. - Тежка вечер, а?

- Ох, направо не ми говори! Така ме цепи главата, че чак не е истина!

- Така става, когато пиеш! - засмя се леко тя, като сложи един аспирин пред мен.

- Благодаря! - казах аз, като изпих хапчето. - наистина не трябваше да пия.

- А ти колко изпи? - попита ме майка ми.

- Ами..- направих малка пауза преди да продължа. - не помня!

Всъщност не знам как, но помнех, че изпих около 3 бутилки соджу. Но как щеше да реагира майка ми, ако ѝ бях казала, че съм пила толкова много?

- Дано да се учиш от грешките си, Рюджин. Да си по - внимателна следващия път, когато се каниш да пиеш!

- Ако питаш мен, няма да докосна соджу никога повече в живота си!

- Никога не казвай никога! - отвърна тя. - Хайде, сега яж преди да изстине!

Майка ми сложи една огромна купа с палачинки пред мен и без да се замисля започнах да се тъпча. Бях толкова гладна, че не ми пукаше дали изглеждах като прасе отстрани.

- По - бавно яж, ще се задавиш! - извика майка ми.

- Спокойно, няма! - отвърнах аз.

- Добре, аз тръгвам за работа!

- О, мамо! - извиках аз. - Да знаеш, че в петък с момичетата ще се съберем у Юна. Смятаме да си направим парти само петте.

- Това е чудесно, мила. - усмихна се тя. - Значи да не те чакам за вечеря?

- Да, партито ще бъде с преспиване.

- О, добре! - отвърна тя. - И да не забравиш! В петък е спортният ден, да си изгладиш екипа!