STORM OF EMOTIONS

48.„Непознатият" мъж пред вратата ми

Събота. Най - любимият ми ден от седмицата! Дойде този дългоочакван ден, в който не трябваше да ставам рано я за репетиция, я за самото представление или за някакъв друг ангажимент. В момента бях най - щастливият човек на земята, защото сега в 13:12 аз все още лежах в леглото без да се притеснявам, че може да закъснея за някъде. Котката ми спеше до мен и ми правеше компания, а аз не спирах да се протягам и прозявам. Наистина не помня кога за последно спах толкова добре. От това представление толкова се бях паникьосала, че бях забравила какво е да живееш нормално. Слава богу всичко отмина и няма да го повтарям никога повече!

Започвах вече да се разсъмвам и затова се запътих към банята, за да се освежа. В момента, в който се погледнах в огледалото щях да припадна. Косата ми приличаше на разплетена кошница. Бях си направила две плитки, които в момента бяха толкова рошави, че сигурно ако реша да ги пусна, косата ми ще излети на всички страни и ще заприличам на някоя оскубана кокошка.

Та, реших все пак да игнорирам вида си за малко и се измих. В момента в, който се върнах в стаята си чух телефона ми да звъни. Погледнах го и видях, че Йеджи ми звънеше на face time. Скочих обратно в леглото, подпрях си телефона с шишето ми с вода и вдигнах:

- Здравей, Рюджин! - заръхомаха ми тя.

- Искаш да ми кажеш "Добро утро", предполагам? - попитах я аз с лек дрезгав глас.

- Още ли спиш? - ококори очи Йеджи. - Нарочно ти звъня чак сега, защото знаех, че ще спиш до късно, но не очаквах още да спиш.

- Всъщност се събудих преди няколко минути, но това няма значение, защото все още не разбирам много къде се намирам..- засмях се леко аз. - Но както и да е! Кажи какво става?

- О, нищо просто си правя списък в момента какво ще си взимам на лагера! - усмихна се тя.

Изведнъж рязко се събудих.

- За лагера? - извиках аз. - Ама Йеджи има много време преди него!

- Да сме точни, остават 6 дни! Ако се замислиш, изобщо не е далеч! - отвърна тя.

- От къде разбра за датата? Не си спомням госпожица Ким да я е споменавала..?

- Пише го на декларацията! - извика тя. - Датата е 3 юли, тогава тръгваме. Но предполагам, че когато наближи датата, госпожица Ким ще каже подробностите за къде да се чакаме, в колко и така нататък.