STORM OF EMOTIONS

16.Вярвам му!

Времето минаваше в разговори, признаване на истината и изпълняване на предизвикателства. С Йеджи толкова се забавлявахме, че даже не бяхме усетили кога беше минал 1 час. Накрая момичетата се върнаха и се сменихме. След нас бяха Лия и Юна, после Черьонг и аз и последни бяха Йеджи и Лия. Беше станало към 16:30 и вече почваше да се стъмнява и решихме, че е време да си ходим. Въпреки, че се стъмняваше рано и денят ни изглеждаше къс успяхме да съберем много пари. Даже да не кажа, че събрахме пари почти, колкото за операцията! Буквално бяха останали около 5,6 десерта и всичко друго беше продадено. Мисля, че сме се справили много добре. Ех, ако пишеха шестици за това..

Започнахме с момичетата да оправяме масата и да прибираме останалите десерти.

- Момичета, мисля, че успяхме. Вижте колко пари успяхме да съберем! - каза развалнувано Юна.

- Да така е, мисля, че събрахме достатъчно! - отвърна Лия.

- Всички се справихме много добре, надявам се Се Ми да го оцени и да ѝ помогнем. - говорех аз.

- Спокойно, ще се зарадва, сигурна съм! - каза ми Йеджи, а аз само кимнах.

С момичетата продължихме да оправяме нещата и накрая тръгнахме. По пътя си говорехме какво сме правили през единият час, с който всеки разполагаше и беше доста интересно. Накрая стигнахме до спирката и изпратихме Лия и Юна, а аз Йеджи и Черьонг се запътихме към къщата на Йеджи. Тъкмо щяхме да подминем спирката, на която Черьонг се качва по принцип, когато някой ѝ звънна.

- Момичета, изчакайте малко, баща ми ми звъни! - каза ни тя, а ние кимнахме.

Черьонг говореше малко по телефона, а ние търпеливо чакахме. Накрая видяхме как затвори телефона и се обърна към нас.

- Беше баща ми. Каза, че след малко ще бъде тук на спирката и ще ме вземе. - каза ни тя.

- Добре, няма проблем, ние ще вземем другите неща. - казах аз.

- Сигурни ли сте, че няма проблем сега да тръгна?

- Да, напълно! - отвърна Йеджи.

- Добре. - усмихна се тя.

В същия момент една кола спря пред нас.

- Това е баща ми. Беше много забавно днес, чао момичета! - помаха ни Черьонг и се качи в колата.

С Йеджи взехме другите десерти и се запътихме към къщата ѝ. Говорихме си за различни теми, докато в един момент не се сетих за това, което си говорихме в сладкарницата. Да, за срещата ѝ с Хюнджин. Беше ми интересно защо изведнъж той ме беше споменал в разговора им? Да не бях направила нещо или има нещо, за което не знам? Не се стърпях и се обърнах към нея.