Шин Рюджин. Едно яко момиче, което не е особено известно в училище, но за нея това няма значение. Тя просто се кефи на живота. Обградена от много приятели, Рюджин не предполага какво ще се случи след появата на новият ученик. Охо, а що се отнася за...
На следващия ден се събудихме много развълнувани за предстоящият ден. Толкова нямах търпение вече да отидем на плажа, че съвсем забравих, колко ми беше трудно да ставам сутринта. Даже вярвате или не, се събудих преди Йеджи. Бързо се изстрелях в банята и започнах да се мия. Знаете моята типична процедура - миене на зъби, миене на лице, сресване на коса и оправяне на коса. Реших да си направя по интересна прическа, като си направих две малки плитки на двата ми предни кичура и просто си пуснах косата. След като бях готова излязох от банята и започнах да си избирам дрехи. След по - малко от 5 минути намерих идеалният тоалет и бързо се преоблякох. След което седнах на бюрото и реших да си сложа лек грим. В последно време бях много изненадана от себе си, защото гримове почти не ползвах, но не е зле понякога човек да се поглези. Междувременно докато се гримирах усетих, че Йеджи се събужда. Обърнах се към нея и ѝ се усмихнах.
- Добро утро, Йеджи! Хайде ставай, че след 15 минути трябва да ходим на закуска.
- Добро утро, Рюдж..- прозя се тя. - я чакай..ти си станала преди мен? И то толкова рано?
- Да, да не повярваш? Но ако искаш да ти стигне времето, и този път да си сложиш грим по - добре започни да се оправяш, че след закуската отиваме веднага на Хаунде!
- Добре, добре ставам! - извика тя и се запъти към банята.
Докато Йеджи се миеше, на мен единственото нещо, което ми остана да сложа беше лек парфюм. Пръснах се два пъти по врата и вече бях напълно готова.
Изглеждах така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Понеже знаех, че Йеджи се бавеше по 20 минути да се оправя реших, че не ми се чака толкова много и се сетих, че може да сляза в двора на хотела и да го разгледам. След малко съобщих на Йеджи, че ще я чакам в ресторанта и напуснах стаята. Видях часовника на телефона си и беше 7:45. Имах близо 15 минути преди да започне закуската, така че имах предостатъчно време да разгледам градината. След броени минути слязох по стълбите на задния вход и вече се намирах в двора на хотела. Вчера когато пристигнахме, нямах много време да я разглеждам, защото тогава госпожица Ким правеше проверка. Но сега нямаше кой да ме безпокои и можех да си я разглеждам колкото искам. Разхождах се по тревата и усещах приятният мирис на окосена трева и на току що цъфналите цветя. В същото време подухваше лек ветрец и слънцето нежно галеше кожата ми. Самото място беше магично. Действаше ми толкова успокояващо, че съвсем спокойно можех да легна на тревата и да заспя. Определено това щеше да се превърне в любимото ми място! Междувременно докато се разхождах чух познат глас зад гърба си:
