STORM OF EMOTIONS

31.Сушени калмари

Най - накрая часовете приключиха. Звънецът удари и всички ученици се забързаха към изхода на училището.

След малко училището вече беше празно и всички си бяха отишли. Но не и аз. Аз отидох в двора и седнах на тревата. Започнах да размишлявам как да оправя нещата с Хюнджин. Или по - скоро се опитвах да разбера защо по дяволите Хюнджин се държеше толкова странно. Казвала съм го и преди, ще го кажа и сега. Мразя да задавам въпроси и насреща да нямам никакви отговори!

- А, Рюджин-уни! - извика някой.

Вдигнах погледът си напред и видях Юна.

- О, здравей, Юна! - усмихнах се аз. - Какво правиш още тук? Мислех, че отдавна си си тръгнала.

- Трябваше да говоря с класната за нещо и затова се забавих. - говореше тя. - А при теб какво става? Защо седиш тук, а не се прибираш?

- Ох, сложно е..

Юна без да казва нищо, седна до мен.

- Хайде, кажи ми! Ще те изслушам! - усмихна се тя.

- Ох, добре. - започнах аз. - Хюнджин още ми се сърди и не знам какво трябва да направя.

- Защо не му се извиниш?

- За кое по - точно трябва АЗ да му се извиня? За това, че намерих Чим първи, а не него? Това е глупаво! Той трябва да ми се извини, че ми се сърди без причина, и че се прави на идиот!

- Ох, Рюджин, може да има причина, заради която да ти се сърди.

- И каква може да е?

- Трябва ли отново да повтарям разговора, който направихме в нас преди 2 дена?

- Не ми казвай, че отново ще ми говориш как Хюнджин ме бил харесвал!

- Няма друга причина иначе..

- Юна! - извиках аз. - Какво трябва да направя, за да разбереш, че ние с него не се харесваме по начина, по - който ти си мислиш?

- Виж, ти може и да не го харесваш, но той теб - да! - започна тя. - Наистина помисли! Постоянно те защитава, постоянно ти звъни, постоянно те търси, постоянно се заяжда и шегува с теб, просто го приеми! Хюнджин те харесва!

- Все още не мисля, че е така! Просто сме приятели и се заяждаме, нормални неща!

- Хах, после като започне да ти подаря подаръци, не очаквай да те спасявам.

- Това няма да стане, защото той няма да го направи! Защо? Защото не ме харесва!

- Добре, сега не ми вярваш, но после ще ти надувам главата с „казах ти!".