STORM OF EMOTIONS

37.Аз съм какво..?

Минаха няколко седмици, а пиесата беше почти завършена. Със съучениците ми се справяхме доста добре и наистина някои от нас бяха добри актьори. Вчера беше последната ни репетициия и всички се справихме страхотно!

А ако се чудите какво стана с Йеджи през тези седмици? Ами, почти ѝ бях простила. Трябваше ми още малко време, докато ми мине, но мисля, че тя осъзна грешката си. Но се надявам тя да дойде първа при мен и да ми каже, че иска отново да сме приятелки, а не аз да бъда единствената, която да се бори за приятелството ни.

***

Беше понеделник. Станах, оправих се и се запътих към спирката.
След 15 минути вече бях пред училище. След малко влязох в класната стая, седнах си на чина и започнах да си подготвям нещата за първия час. Учениците започнаха малко по малко да влизат и изведнъж се появи и Йеджи. Когато ме видя да седя на нашия чин очите ѝ се разшириха. Веднага притича до мен.

- Рюджин, ти седиш на нашия чин? - извика тя.

- Да? - отвърнах аз. - Какво, да не би да ти харесваше да седиш сама? Добре, щом ще е така, ще отида при Лиа..

- Не, не! Седни, нямам против! - отвърна тя, като ме хвана за раменете и ме накара да седна. - След като се върна тук, означава ли, че ми прощаваш?

- Може би..- отвърнах аз, а Йеджи се усмихна до уши. - Но не бързай да се радваш! Не съм казала, че ти прощавам напълно!

- О, добре.. - отвърна тя.

След малко видях как Те Ри влезе през стаята. Усмихна ми се и дойде до чина ми.

- Хей, момичета! - започна той. - Госпожица Ким ни вика всички след часовете, няма да караме час на класа.

- Yes! - извиках аз.

- Защо ще ни вика? - попита Йеджи.

- Не каза конкретно нещо, просто спомена, че е свързано с представлението.

- Трябва ли да ходя? - попитах аз.

- Да, Рюджин! - отвърна ми Чим.

- Добре, какво ще стане, ако не отида?

- Рюджин, просто ела! Стига си задавала въпроси! - отвърна той и отиде до мястото си.

- Кой си ти, че да ми говориш така? - извиках аз, а той само се засмя.

След малко госпожица Ким влезе и часът започна.