STORM OF EMOTIONS

45.Майната ти, Хюнджин!

Представлението започна..

Всичко минаваше по план. Всички разиграваха сцените си добре и казвахме репликите си, сякаш беше някой прост разговор помежду ни. Нещото, което и забелязах също беше, че и Чим играеше доста добре. Знам, че на една от репетициите му казах, че не става за актьор, но май сгреших. Всъщност от него ще излезе чудесен актьор. Но и Юна не изоставаше, нито пък Феликс. И двамата бяха много добри. Даже за момент се почуствах много тъпо, защото си мислех, че не играя достатъчно добре и обедително. Помислих си: Защо избраха мен за главната роля? Не съм достойна!
Но по време на „дупките" между сцените ни, в които не присъствахме с Чим, той не спря да ме окуражава и да ми повтаря колко добре съм се справяла. Затова накрая просто му повярвах.

Вече бяхме почти преполовили пиесата и след малко следваше „любимата ми сцена", в която Отело и Дездемона трябва да се целунат. Но този път бях спокойна. Знаете ли защо? Защото Те Ри не е като Хюнджин. Ако Сега Хюнджин беше тук, сигурно и да го умолявам 500 пъти да не ме целува, той накрая със сигурност щеше да го направи. Докато Чим е разбран човек и знам, че няма да го направи без мое разрешение.

- Притесняваш ли се? - попита ме изведнъж Чим.

- За кое? - попитах объркано аз.

- За следващата ни сцена.

- Честно казано не.

- Нима? Но не вдигаше ли голяма врява, точно заради нея?

- Да, защото Хюнджин настояваше да се целунем, а аз не исках. Но сега не се притеснявам, защото ще изиграя сцената с теб. - отвърнах аз като се усмихнах.

Изведнъж се появи госпожица Ким.

- Деца, пригответе се. Щом Джихьо си каже репликата излизате веднага!

- Да, госпожице! - отвърнахме едновременно.

Погледахме още малко и в момента, в който Джихьо каза последната си реплика излязохме напред.

Започна нашата обща сцена с Чим и Феликс и всичко минаваше по вода. Разиграхме сцената перфектно. Сцената продължи с разговорът между Феликс и Даниел, а през това време преди да приключи сцената, трябваше да направим нашият така известен диалог между мен и Чим:
О, не, съдбата..- започнах аз. -..ще стори любовта и радостта ни да раснат с дните си!

- Дочул те Бог!..- продължи Те Ри. - Не, нямам думи за това блаженство!.. Задъхвам се..от прекомерна радост!..Да бъдат помежду ни туй..и туй..най - злите разногласия!